Това е първото ми ходене в планина въобще.
Преди няколко години, когато ходих по веднъж в годината на планина.
Едва през 2011г започнах да ходя по-често .
Сега тези първи опити ми изглеждат направо трагикомични.
От Рилския манастир до Седемте езера през Баучер.
Всъщност първия опит беше в края на април и не успях да стигна далеч затова повторих опита след няколко месеца.
Описал съм кратко и двете ходения.
Не съм променил нищо от оригиналния разказ навремето с изключение на няколко запетайки, така че не обръщайте внимание на шантавите транспортни схеми и на глупавите съвети.


Април и август 2008г. На повечето места са описани по-лесните 
маршрути с уазки, лифтове  и т.н. 
Пробвайте малко да се изпотите, а не направо да 
ви тръснат от раздрънкана уазка до езерата, която направо е изорала пътя докато се добере до там.
За тези, които никой път досега не са ходили в планина да спомена, че най-добре е да идат лятото.
Горе на 2500 метра температурите са доста по-ниски.
Само ще кажа, че миналата година имаше останал голям блок от сняг на едно от рилските езера, а беше края на август.
Маршрутът за който ви говоря е от Рилския манастир.
Странно защо нямаше жива душа в тази посока, а от другата страна(Сапарева баня) имаше стотици хора.
Предполагам, че  защото е по-лесно, но губите страшно много от гледките, които ще видите ако тръгнете от манастира. 
Аз лично минах първо през София и Благоевград, защото с влак ми е без пари, а и от дългото ровене в интернет установих, че от Благоевград има автобуси на всеки час за град Рила за разлика от град Дупница, който въпреки че ми беше по-близо нямаше удобни автобуси.
Автогарата в Благоевград не е тази която е на гарата а се намира на 200-300 метра вдясно.
От град Рила автобуси има в 7.30 12.30 15.30 за Рилския манастир .
На Рилския манастир може да спите за 10 лева дарение.
Не ходете почивните дни и по празници, защото е пълно и дебелия поп който даваше стаите като ни видя колко сме зави обратно.
От всички хотели и къмпинги миналата година работеше само Зодиак.
Не знам какви неуредици имат хотелите там, но и тая година може да е така затова проверете първо.
Зодиакът се намира на 20 минути пеша от манастира.
От манастира до езерата има маркирана пътека и го дават 7 часа път.
Аз успях да стигна до първото езеро за 4 часа и половина.
Бързането беше защото исках да имам аванс от време да се върна ако не успея тъй като за пръв път бях в планина и не знаех пътя.
Ако не сте в форма не тръгвайте по този маршрут, защото Рилския манастир се намира на 1000 метра надморска височина, а най горното езеро е на 2500.
Изкачването е много стръмно и на другия ден ставах от леглото с викове заради болките в краката и задника.
По пътя ще срещнете и стадо полудиви коне които си пасат там.
Мисля че ги оставят и ги прибират преди снеговете.
Имаше поне 50 коня с малките.
На това място дето са конете има и рекичка .
От там се разделя пътеката за хижа Иван Вазов, която тръгва наляво, а направо е за езерата.
Пътеките за много по-добре маркирани отколкото от другата страна към Сапарева баня .
Едно малко уточнение.
Маркировката беше дадена с цвят като охра само че охрата изчезна по едно време и остана само жълтото но се успокоявах, че им е свършила боята и наистина по жълтото стигнах до езерата.
Не знам дали е от надморската височина от 200 метра(Стара Загора) до 2500,2600 но като се уморих едва си поемах въздух.
Скоро прочетох че 2000 метра разлика в надморската височина на човек му трябват 20 дена за адаптация.
Не знам дали това се отнася за тези малки височини, но общо взето лигите ми течаха, защото нямах сили да се изплюя даже.
Краят на август ми беше втория опит.
Първият път отидох мисля, че беше края на април или началото на май беше.
Празнуваха в манастира Цветница и както споменах по-рано дебелия поп се врътна.
Тогава затънах в снега и стигнах само до една кошара дето лятото държат овце.
Отдолу снега се топеше и краката ми бяха мокри а и времето се развали.
Стана мрачно и заваля леко.
Щях да продължа защото не беше толкова студено, ама взеха да ми се виждат звездички пред очите.
Предполагам, че беше от снега или от умора, защото ми отне 3 часа да мина тази може би една десета част от пътя.
Затъвах до кръста и направо ми се повдигаше от зор.
Обувките ми струваха 100 лева, а вътре станаха на каша от водата.
Тогава не знаех какво разстояние съм минал и добре че се върнах.
Представяте си каква гледка бях като се върнах.
Полицията в манастира ми взе личната карта и ме провериха по телефона дали не съм издирван предполагам.
Пролетта е пълно с ручеи от топящ се сняг и ако не се събувате да преминете ще си намокрите краката, а водата е ледена.
При първото ходене стигнах до едно място което беше пълно с животинска тор,  а кората на дърветата беше издраскана.
Не знам защо реших тогава, че сигурно е от мечки и за малко да се върна.
Точно в тоя момент нещо мокро ме бутна по прасеца на крака и сърцето ми както може да предположите спря за момент.
Оказа се малко куче(на ръст) порода помиярче.
Бях толкова радостен че няма да бъда изяден, че даже не можах да му се разсърдя.
Кръстих го на секундата Бобко и помиярчето му недно тръгна с мен.
По-рано бях срещнал и двойка ловци.
Помиярчето имаше една десета днк от гонче, така че може и да е било тяхно.
Помиярчето тичаше пред мен и се кефеше максимално като се засилваше и се плъзгаше по корем по снега.
Отгоре имаше лека ледена коричка и тъй като беше леко не потъваше за разлика от мен .
По пътя, само че през лятото видях и надгробна плоча на мъж и жена, които лавината е помела в една пропаст.
Така че има ли сняг и не знаете какво да правите изчакайте лятото.
Да се върна на темата.
Горе има две хижи . 
Едната е стара и няма баня.
Стаите са общи и кенефа е навънка.
Има готвена храна.
Нарочно не си поръчах боб и не знам защо въпреки това цяла нощ трещях.
Имаше едно семейство в същата стая което цяла вечер будех с пръдните си.
За свое оправдание ще кажа, че те правеха същото и ме стряскаха. Дъщеря им беше страшно готина, но като се изтрещеше хижата потреперваше и аз се будех облян в пот.
Мисля че беше 10-15лева спането.
До по-новата хижа имаше още 30 минути път и ме домързя да ходя до там а и имаше 15 румънски туристки от някакво екологично тяхно си движение дошли да спасяват района на езерата от  джиповете и уазките, които разказват играта на околноста докато се изкачат по стръмното до новата хижа.
Бяха на по 20 години и трябва ли да уточнявам, че за нула бройки станах отявлен екоактивист и любител на планината в която до този момент не бях стъпвал.
На другия ден станах много рано, но имаше много гъста мъгла.
Не се виждаше на 20 метра и за да не се бухна в някоя пропаст изчаках около час.
След това марш на скок до Сапарева баня.
 Мисля че разстоянието е около 20 километра и къде по пътя къде по разни черни пътища, а накрая и по някакъв коларски път успях да стигна за около 5 часа.
Тъй като е само надолнище през повечето време подтичвах леко.
Маркировката е адски скапана по този маршрут и само благодарение на някакъв късмет не се загубих из горските пътеки по които вървях повечето време.
Може би помогна и това че цял месец преди това изчетох сума ти такива коментари кой от къде е минал какво е видял и т.н.
Това за коларския път ми помогна най много защото след може би цял час вървене из гората бях решил вече да се връщам на асфалтовия път ама това значеше цял час обратно .
Мисля че успях да стигна преди 11 часа .
От центъра до някакъв магазин хванах автобус за Дупница, а от там за София и с влака до вкъщи.
Седмица след това все още имах мускулна треска и ставах от леглото с нещо средно между коремна преса и лицева опора придружени със засилка и с вик който будеше съседите.
Въпреки зора който видях, а може би и заради него съм планирал за другата седмица може би към средата да го направя пак .
Тоя път реших да ида на Връх Сталин.
Сега следя прогнозите за мъгла и дъжд и дано се оправи времето че не ме свърта.
Жалко че не мога да навия някой познат щото като ме видяха как вървя и като чуха какъв зор е решиха че ми се е разхлопало дюшемето.
Вече цяла година се забавляваме като им разказвам разни случки и си умираме от смях .
Предполагам че за опитни планинари този маршрут е детска игра, но за обикновения човек си е цяло приключение.
Само да добавя че лятото бях с маратонки и няма и на 50 метра от манастира си изкълчих жестоко крака и за малко пак да се откажа.Не беше нещо сериозно и за десетина минути спря да ме боли, но след тоя преход кракът ми се наду леко и наболяваше около 3 месеца.
Така че макар и да са тежки, ползвайте подходящи обувки.