Хижа Белмекен-Равни връх.Зима. Февруари.2013г.

Костенец-хижа Белмекен-Равни връх.Зима. Февруари.2013г.

Костенец-хижа Белмекен-Равни връх. Трак: http://dox.bg/files/dw?a=3ec23411e3  Всъщност идеята беше първият ден до хижата. Вторият ден да се иде освен на Равни връх и към Острец(можеше и до Каменити връх), после завой обратно и като се слезе от въжето да се поеме в източна посока докато се стигнат коловете, които водят до спортната база, където се спи. На третият ден покрай язовира и по едно ребро се качва връх Белмекен(може и по коловете до Премката да се мине). Слизането към Костенец беше на два акъла заради проблемното подсичане на Плевнята и най-вероятно щях да се върна по пътя по който се качих. Това обаче бяха само планове повечето от които не се осъществиха заради лошото време. Някоя умна глава беше казала, че животът е това което се случва докато ние правим планове за него. След като пристигнах в 5 часа сутринта на жп гарата в Костенец и дзиндзиркахот студ до към 6:30, се сетих да поискам от някакви хора в чакалнята номера на такси, което да ме закара до вилите. Спестява се 10 км по асфалта. Снегът почва от началото на черния път. Има следи от автомобил и се върви лесно. След известно време стигате този надпис:  Нагоре разчитате на пъртината, която са направили хижарят и туристите. Без наличната в случая пъртина, при пресен сняг, сам човек с тежка раница няма да стигне и за цял ден. Отне ми 6:30ч да се кача с 17кг раница(15кг заради снегоходките които свалих от гърба и сложих на краката) Крачка встрани от пътеката височината на преспите варираше от 20см до 70см, като средно и най-често срещано беше около 40см. В самата пъртина да затънат най-много снегоходките. Мрачничко си беше на тръгване, но по едно време слънцето най-сетне огря по-високите части.  Вижда се пъртината по пътя. Пробвах се да вървя отстрани, но си беше трудно и със сигурност щеше да добави няколко часа отгоре върху времето за пристигане.  Дърветата в гората са отрупани със сняг. Имаше преспи по клоните на дърветата които бяха по-големи отколкото преспите по земята. Едно изсъхнало дърво се строши на около тридесет метра от пътеката под натиска на снега и ми изкара акъла. Зимна приказка или колко сняг могат да понесат клоните на дърветата преди да се счупят:  В горната клековата част заради жаркото слънце снегът се лепеше и ходенето беше трудно. Последния километър се влачех като дърта баба. Това тук е Червени връх. Зад него някъде там е връх Белмекен.  Това е Равни връх. Някъде там в ниското е и хижата.  На хижата ме посрещна едно голямо, игриво и с големи зъби бау-бау. Не се притеснявайте от него. Понякога хапе , но съвсем леко стиска и е заради играта. Послушно е и едно твърдо *Не* го отказва да се хвърля върху вас, но заиграете ли се с него после няма отърване На хижата изпих цели две бири, че в желанието си да пазя водата за хижата не бях пил достатъчно и се бях леко обезводнил. Вода от една дупка в езерото близо до стената където се отича реката . Според колега от форума водата трябва да се преварява, хижарят пък каза че може да се пие и така. Все пак има и риби които дрискат пък и като умрат се разлагат та една дезинфекция няма да навреди. Щеше да отнеме много време да я преварявам, а и газта ми беше малко, затова сложих от хлорните хапчета . Хижата се понапълни. Около 15 човека дойдоха от към спортната база. Някои не посмяха да слезнат по този улей който води от езерото към Премката и заобикаляха през Равни връх. Беше много студено вечерта. Спах с два дебели панталона с поларена подплата,вълнена блуза, два полара, вълнени чорапи,шапка,ръкавици и две одеала и дзиндзирках от студ. По едно време не издържах и тръгнах да търся още одеала. Намерих едно и с него и няколкото ката дрехи вече биваше. Така съм се унесъл че се събудих по светло. Предната вечер заради пътуването не можах да спя. Ако бях спазил традицията да тръгвам по тъмно сигурен съм че от Равни връх щях да хвана невероятни гледки. Снимах само до около половината от изкачването. Това мяза на връх Белмекен.  Равни връх сниман при изкачването му.  Лошото иде и то много бързо. Това от към изток е по-бяло, но от към запад беше черно.  Минута след това всичко се скри.  Нямаше как да продължа по плана. Видимостта падна и повечето колове ги виждах чак като си треснех главата в тях. Търсих посоката с машинката докато се кача на най-високата точка на върха с надеждата, че макар и за кратко ще се появи някаква пролука през която да цъкна някоя снимка. Напразни надежди. Вятърът се усилваше непрекъснато. Не беше толкова силен, че да ме събори, но ако се опитах да направя *везна* със сигурност щеше да ме овъргаля. Заваля и нещо средно между леден дъжд и суграшица и ме обледени от главата до петите включително и раницата и металната част на щеките. Заприличах на снежен човек.  Чудех се дали да не облека всичките блузи да да подскачам някой и друг час докато всичко отмине, но засилващия се вятър и влошаващата се видимост ме отказаха. Добре че се върнах веднага, защото условията се влошиха и дори долу на хижата положението беше зле. Прогнозите за другия ден бяха за още по-лошо време , така че след някой и друг час ядене и малко размисъл, спринтирах надолу към селото. Дано другия път времето не прецака плановете ми. Искаше ми се да видя на живо как изглежда Рила от тези върхове, ама не е било писано да стане баш тези дни. Следващия път ще стане, ако не, по-следващия и така нататък. Няма да си оставяме магарето в калта  В крайна сметка го направих отново след месец това ходене.