Тръгнах като съмна. Никой не беше минавал, а и предния ден беше наваляло доста сняг. В началото твърдо по лятната, защото няма как да се прескачат клековете. Сняг от 30см, но най-често е до коляно, а на няколко места и по метър се газеше. Снегоходките са неудобни заради кривия терен, а и като стъпех по стръмен склон ми извъртаха болезнено счупения преди три месеца глезен затова ги махнах тези лопати още в началото. Имаше няколко малки стръмни склончета, където котките ще ви свършат работа дори в ниското, както се гази в дълбок сняг и изведнъж стъпвате на чист лед под малко сняг. Само 5-10 метра ще се сурнете по стръмно, но достатъчно да счупите някой крак, така че си слагайте котаците, а не пречи и в едната ръка да е щеката, в другата пикела, което за мен си е най-добрата комбинация, хем се подпираш хем като се наложи ползваш пикела. ....Незнайно защо хората ползват тези неща само в краен случай, а при такива несериозни места, където ако се хлъзнеш най-много да счупиш или изкълчиш крак им е някак неудобно да го правят.
:)
Това е целта за деня........ Газенето в клека ме разкапа. Въпреки, че последния месец уж влизах във форма за няколко месеца принудително лежане след счупване на единия глезен, а няколко месеца преди това лощо навяхване на другия, бях атрофирал.Раницата беше 16кг, но оставих 3 кила в хижата, а и котките бяха на краката значи оставаха 12кг., а бях отвикнал от такова тегло .......Тука ми мина мисълта да се откажа, че вече ми излизаше душата от зор. .....На снимката все още съм по лятната като следва качване на склона вляво, където снегът пак беше над коляно.
Тук вече минах вдясно от лятната пътека и се качих по-нависокото където нямаше затъване и беше замръзнало до лед. Долу в ниското полятната пътека силният вятър беше събрал всичкия навалял сняг и щях да драпам до Нова година ако бях минал оттам. Вървях вдясно, но успоредно на лятната и над нея. При хубава видимост лесно се избира пътя.
Поглед назад към Тодорка(вляво) и Хвойнати връх(вдясно).
Малка почивка, хапване,пийване...
Тук при тези камънаци ако не бъркам съм отново на лятната.................
Вече съм на Кабата. Качването към нея е много стръмно и котки и пикел задължително, а и беше като ледена пързалка. Пробвах да стъпвам като рибена кост, котките се забива добре и нямаше проблем да се кача така, но глезена ме сряза няколко пъти и за втори път бях пред отказване. Нямаше как да се изкача по този начин и затова взех да бия стъпки и да стъпвам по-нормално, така поне нямаше болка и номерът мина. Поражението се отложи поне за малко...
Тука се качих, а лятната мисля излиза на около двеста метра по-назад. Три часа до тук
Тука на Кабата като се качих по това стръмното за трети път ми мина през акъла да се връщам. Вятърът беше на такива пориви, че забивах пикела и чаках ниско приведен да отмине, за да продължа и така доста пъти. На всичкото отгоре се бях обезводнил сериозно, изпиках нещо тъмно оранжево и езикът ми беше залепнал за небцето въпреки 1.5л вода изпити до тук.
Синаница в далечината и Гредаро.
На Вихрен......... 1 час от Кабата до тук заради умората и спиранията заради поривите вятъра. ......Разбира се без мазохизъм няма нирвана.
:)
И разбира се не може без снимка на Кончето. :)
Ако бях изчакал половин час един джедай щеше да се появи оттам, но се разминахме. После се запознахме на хижата. Викал е човекът като ме е видял да слизам надолу, но в тоя вятър и с две балаклави на главата едната от които дебела вълнена, нямаше шанс да го чуя.
Тази калпазанка ми изяде солетите на гарата в Банско и ми изцапа панталона с лапичките си докато се молеше за още. :)
Това е качването към Кабата, съвсем ОРИЕНТИРОВЪЧНО очертано на снимката вляво като посока и разстояния....... Вдясно е трака......Ако не се вижда добре я изтеглете и я увеличете. ...Поне за момента преди следващите валежи за мен е безопасно по този маршрут...................
На самия връх, вятърът макар и много силен беше учудващо почти два пъти по-слаб от този дето духаше на Кабата.