Стряма- с.Габарево, по билото.4 дни..Юни.2012г.

Гара Стряма-връх Вежен-хижа Ехо-хижа Добрила-хижа Тъжа-Триглав(трите коти)- село Габарево.  От доста време ми се искаше да мина по билото на Стара планина в по-високата му част и най-накрая ме огря. С триста зора си взех няколко дена отпуск, но не когато ми се искаше и когато прогнозата за времето беше добра. Наложи една малка част от маршрута да го минем на бегом в гъста мъгла гарнирана с гръмотевици. Един колега(Гунди) от форума имаше мерак, така че тръгнахме заедно. Маршрутът ни отне 4 дена Ранен влак, смяна с друг в Карлово и към 8.20 стигнахме отправната точка.  1 ден: Гара Стряма-връх Вежен-хижа Ехо  От гарата тръгнахме в източна посока по линията и след няколко минути стигнахме на 50-100 метра от тунела. Имаше изрязана една тясна просека в гъстата стена от храсти по която минахме и поехме в северна посока. По пътя нагоре от дясната ни страна остана един огромен почти гол хълм с подозрително правилна форма, за да е естествен. Целта ни беше високата антена на мобилен оператор която е почти на пътя. Вижда се на километри и няма как да я пропуснете. Правите струвате гледате да се качите до нея. От там на сто-двеста метра вдясно в източна посока по надолнището на асфалта има ниска подпорна стена. Пътеката и е в единия и край и е отбелязана с пирамидка от камъни. Нагоре карате по коловете. В началото някой ги е окастрил, така че оглеждайте за бетонно-каменните основи. Колегата въпреки, че е все още аджамия беше в толкова добра форма , че спокойно може да участва в следващите олимпийски игри. Добре че не знаеше пътя и вървеше след мен иначе щях да му дишам прахта от подметките. За 22.06 петък в прогнозите бяха дали рекордни температури. Километър и половина във вертикална посока до Вежен и незнайно колко в хоризонтална и всичко това гарнирано с жега като от преизподнята. На една от почивките след няколко часа реших да се подкрепя като хапна половин сникърс. Като му разкъсах опаковката и той потече по земята. Досега подобно нещо не ми се беше случвало. Водата беше като топъл чай и за малко да ми изгори гърлото  Идеше ми да изровя дупка в земята и да се заровя вътре на хладно. Ако не беше ледено студената водица на половин час път преди билото и лекия ветрец който се появи горе, щяхме да пропуснем върха и направо да тръгнем за Ехо. Имахме късмет с тази чешма, така че се качихме и до върха. Върхът е на километър от там където коловете излизат на билото в обратна на хижата посока. Имахме мерак да се качим и на връх Юмрука, но бяхме прегрели и се отказахме. Хижа Ехо се оказа кацнала на едно много живописно място. Има бойлер с дърва и може да се освежите срещу 1 лев. След като изпих бирата, колата и литър вода извадих котлончето и сготвих. Досега не съм писал какво точно забърквам. Нарязвам на ситно половин сух телешки суджук, няколко скилидки чесън, лъжица сухо чили, малко сол и като поври минута -две добавям картофено пюре на прах в което има изсушени зеленчуци. Следващия ден имахме доста ходене и мислехме да тръгнем рано , така че легнахме да спим.  2 ден: Хижа Ехо- х. Козя стена- х. Орлово гнездо-х. Дерменка- х. Добрила.  Тръгнахме по светло към 5:10. В хладното ходенето е изключително приятно. На Козя стена си допълнихме шишетата. Чешмичката която е преди хижата и встрани от пътеката е пресъхнала. След хижата някъде към връх Кучето и връх Баба внимавайте за пътеката. Не гледах машинката, защото пътеката(грешната) личеше ясно, а другата(вярната) отклоняваща се нагоре и наляво не я видяхме. За тези които блеят като нас наградата е някой и друг километър в повече. Преди Беклемето редовното стадо с няколко каракачанки. Не удряйте щеките една в друга, защото това ги побърква Някъде по пътеката към Беклемето видях и първата си пепелянка. Стори ми се много странен този клон и го прескочих. Побутнах я леко с щеката и тя се шмугна в храстите. На Орлово гнездо отново напълнихме вода. Горещо си беше , а и дългия път ни разкапа. Онези камъни след Дерменка пък ни развинтиха коленете. Към два и нещо пристигнахме в Добрила леко озверели от задушното време. Дъждът ни беше изпреварил , но точно като пристигнахме пак заваля. Ако сте само турист и ако преходът ви позволява, избягвайте тази хижа. Ако сте купонджия и курбанджия това място е направено специално за вас. Това което ми направи още в началото лошо впечатление беше че изглежда са закупили отнякъде на тънка цена кока кола с изтекъл срок на годност и без да им мигне окото я продаваха . Вечерта ви е ясно какво става там. До някое време беше поносимо , но после страстите се развихриха, задръжките паднаха и волимето беше завъртяно на макс. Стените не знам как не се разпаднаха, но леглото ми се беше преместило на сутринта с 5-6 см от вибрациите. Звукът не просто се чуваше силно , но и буквално вибрациите ги усещах в корема си. Тапите за уши няма да ви свършат работа. На сутринта някакво прасе тичаше към кенефите , но не успя да стигне навреме и повърна по пътя. На другия ден прогнозата беше за гръмотевични бури , мъгла и дъжд така че да ги изпреварим и поне на Купена да ни е по-спокойно, тръгнахме още по-рано от предния ден.  3 ден: х.Добрила- връх Купена-връх Ботев- х. Тъжа  Тръгнахме към 4:20. Колегата Гунди нямаше челник, така че вървях встрани и малко зад него за да вижда и той къде стъпва. Връх Левски го изкачихме по тъмно, но от там нататък вече се виждаше добре. Тревата беше мокра от дъжда който беше валял и обувките ми заджвакаха още преди Купена. Купена отдалеч изглеждаше непрестъпен. Въжетата обаче помагат и не е проблем изкачването и слизането въпреки че на едно място при слизането имаше момент при който няма къде да се стъпи стабилно и увисваш само на ръце. Гледам че на места има чисто нови въжета и дано ги сменят всичките клинове, че някои от старите се клатят. Разписахме се в тетрадката. Ще ме познаете по грозния почерк. Огледах се за аварийната пътека в случай на лошо време, но откъде се слиза за нея един Господ знае. Около Кръстците планината ни загатна какво ни чака в близките часове. Една бяла пелена заприижда от север и потънахме в мъгла която прииждаше все едно е вълна. Тук бяхме на два акъла дали да продължим или да слезем към хижа Левски, но меракът надделя над разума и продължихме. Слънцето бързо проби и ни даде време да стигнем чак до зимната маркировка, която се качва към връх Жълтец. Водата която е под върха е пресъхнала. От там подсякохме към заслона в мъгла от която се виждаше на 10-15 метра. Добре че е машинката иначе щяхме да се лутаме насам натам. Преди заслон Ботев ни запука и дъжд. Около 10:20 бяхме в заслона. Останахме около 40 минути докато премине силния дъжд и към 11часа тръгнахме към Тъжа. Сложихме дрехите на колегата в найлонови торби, които му дадох като го накарах да обещае, че това с торбите ще му стане навик. За трети път го изкачвам връх Ботев и всеки път на едно точно определено място машинката губи всички спътници. Предполагам, че е от всички тези антени. Докато се качвахме мъглата ту я имаше ту изчезваше. До заслон Маринка ако въобще може да се нарече заслон всичко беше добре, но после освен гъстата непрогледна мъгла от която не се вижда следващия кол ни заваля и пороен дъжд, а най лошото бяха гръмотевиците които ми бъркаха в мозъка и ме побъркваха. Ползата от гръмотевиците е че всякаква болка в коленете и ходилата изчезва, умората и тя се изпарява и ходенето става високоскоростно. Лошото време както бързо беше дошло така бързо и се оправи. Направих няколко хубави снимки на Ботев в момента когато облаците бяха натикани в ниското от изпеклото слънце. На няколко километра над хижа Тъжа със спирането на гърмежите болката се върна и вървяхме като стари баби. Пред хижата направихме грешката да си събуем обувките за да проверим състоянието на краката си след цял ден във вода. Изкараха ни акъла. Колегата му се повдигаше от преумората и едвам изяде супата, а това беше единственото му ядене за целия ден. Затова на другия ден го накарах да закуси нещо иначе няма откъде да дойдат силите за прехода.  4 ден: Хижа Тъжа- Триглав(трите коти)- х. Соколна- с. Габарево.  Трябва ли да споменавам, че пак станахме рано  Не го правим самоцелно обаче и освен избягване на жегата и следобедните гръмотевици този ден гонехме и влак(автобус) Много хубав маршрут с много красиви обзорни гледки , сума ти върхове и стръмно спускане като при Тарзановата пътека само че допълнително украсено с огромни камъни между които се слиза. Представих си как го минавам зимата това място и ми текнаха лигите. Ще е нещо невероятно. Жалко че в зимния пътеводител е описан само траверса през Купена. До Голям Кадемлия стигнахме като пресичахме напряко през завоите на пътя. После Малък Кадемлия и Пиргос като от последния видяхме и стадо диви кози. Беше ту слънчево ту падаше мъгла. Под връх Танас тепе е дадена посичаща лятна пътека която може да се каже че не съществува. Няма маркировка, а на повечето места и пътека няма, но водата която е дадена е там и си тече, така че се напих доволно. Следва още едно подсичане на нещо което няма име и после връх Равнец. На него лятната пътека е дадена, че върви заедно с коловете, но всъщност има много добре очертана и маркирана макар и със стара боя посичаща пътека. Слизането от хижата надолу към Габарево е стръмно и гадно . Краката се набиват. Добре че колегата ни разсмиваше с предположенията си, че това село след толкова часове слизане най-вероятно се намира под морското ниво, защото иначе да сме го били стигнали отдавна. Обеща и като се върне да се запише в някакъв танцов състав*Жарава* . Може и да бъркам името но смисълът беше че след това спускане е готов за танц върху въглени. Това обаче трябва да ви го кажат когато сте на края на силите си от пеща която беше в ниското. Ефекта беше такъв че се подпирах, за да не падна от смях. Общо взето мислехме едно и също , но той първи го каза. На главния път, който минава през селото има спирка на която можете да хванете преминаващи кой знае откъде бусчета. Чакахме такъв към 16 часа, на спирката ни казаха, че има в 15:15 а той мина в 14 :45. А бе, заставате и чакате и когато мине .  СНИМКИ:  https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/4?authuser=0&feat=directlink  ТРАК:  http://dox.bg/files/dw?a=462c3767c4