Рилски м-Царев вр-Македония-Предел-Зима.Април.2013г.

Рилски м.-Царевръшко било-х Македония-Предел-Зимно-Април.2013г.

След няколко месеца изчакване най-накрая се наканих да довърша декемврийското си ходене. Тогава зациклих под Царев връх в оново дълбоко Краварско дере.  Трак:  http://dox.bg/files/dw?a=2fc053ae31  Петък 19.04 Рилски манастир-Царевръшко било-х.Македония.  Сутринта се събудих леко разколебан заради прогнозата за времето. Знаех че на тръгване ще е ок, но после ще се развали. Лошото време по тези високи места е крайно депресиращо. В 6:00 полицаят на входа ми отключи външната врата. Все още беше тъмно , но ставаше и без челник по асфалта. Изключих Краварското дере от маршрута поради ред причини и поех по обиколния път с който километрите се закръглиха на 28км. Денивелацията като изкачване е около 1900м. Поне на Гугъл Земя като прекарам мишката ми го показва толкова със всичките изкачвания. Слизането не го броя. При него човек не се уморява само дето му се смъква кожата на ходилата. От Рибарника се тръгва по Илийна река в източна посока и малко преди Радовичка река се прави завой в обратна западна посока като се връщам на почти същото място но доста по високо. Върви се по черен път по който в момента няма сняг. Това е по лесната половина от пътя и е около 13-14 км докато се стигне онова ребро по което мислех да се качвам към Долна Кадийца. Със зимни твърди обувки тепането по такъв черен с останки от асфалт път не е толкова приятно занимание, но все още не съм измислил начин да стигна някъде без да ходя, така че се примирих с това неудобство. От реброто нагоре има сняг. Има и един куп животинки които въпреки ехотата ми изскачаха в последния момент. Или бяха глухи или го правеха нарочно с цел да ми изкарат акъла. Има доста черни пътища които не са отбелязани. Пресякох поне три такива. Ходенето с котките по твърдия сняг е лесно. В смисъл ,че не се буксува, но иначе тоя баир ме скапа. Не помня да съм се уморявал така досега. Целта беше едно оголено място без дървета по което щях да напредвам *по-лесно*. Ето някоя снимка при качването и от Долна Кадийца.  В далечината се вижда част от маршрута за следващия ден хижа Македония -Предел. Мисля, че се виждат Езерник, Парангалица,Русалия  Времето все още беше слънчево и изгорях здраво от отражението на снега. Въпреки че бях взел мерки слънцето да не ме пече пряко самия сняг връща повечето лъчи и станах червен като домат още първия ден. Ясно беше че хубавото време няма да продължи дълго. От север се задаваха тъмни облаци .  Все пак ме изчака да стигна до подножието на Голям Мечи връх преди да се скапе съвсем. Мъгла , суграшица, сняг и видимост от 5 до 50 метра. В смисъл че черните обекти като два-три клека и чучката на върха ги виждах от 50 метра, а там където всичко беше бяло всичко ми се замазваше. Тъй като едвам си поемах въздух от умора през главата ми мина еретичната мисъл да го подсека. Уж все беше забулен този връх и слънцето не го огряваше пък снегът беше мек и се лепеше. Това ме отказа да правя глупости . Машинката ми показваше, че съм минал целия маршрут за десет часа като от тях три часа съм стоял на едно място. Почти е сигурно че повечето от тези три часа съм ги прекарал в опит да си поема въздух докато се качвах по този безкраен връх. Така се бях разкапал, че спирах на всеки 4-5 метра. По-лошото от умората разбира се беше вероятността да се бухна в някоя пропаст. Първо една такава ме стресна вдясно от мен, а после малко след върха друга още по-страшна изникна на няколко метра вляво от мен. Заковах се на място докато поривът на вятъра стихне малко и мъгелът около мен се поразсее. Още десетина метра и финито. Бях минал прекалено вляво след върха. Машинката и тя беше на същото мнение. Все си повтарям, че това което се вижда на нея е просто карта, а трябва да се ориентирам по местността, но въпреки че правя опити все не мога да се науча да виждам през мъгла. Технологията я има. Само трябва да я вложат в очила за туристи и ще съм първия дето ще си купи такова нещо. По надолнището към хижата сложих котките главно за по-лесното ходене и за да не падам по гръб. Вратата на хижата направо си е затрупана. Добре че някой беше изкопал триметрова дупка надолу и се влизаше лесно. Стопих вода на печката , хапнах сланинка, ама малко че ми се гадеше от умора. Привечер времето се пооправи и цъкнах през прозореца някоя снимка.  Събота 20.04 Хижа Македония-Предел  Чудех се накъде да тръгна. Имаше някакво противоречие в написаното в пътеводителя и от това което виждах. Логично ми се виждаше да се изкачи върха. Коловете минаваха подсичайки целия Малък Мечи връх като на едно място бяха даже на прекалено стръмно място и в лошо време и без котки човек може да се лизне . Снегът беше твърд като камък затова тръгнах по коловете, а на онова стръмното място се качих нагоре а не по коловете. Бях решил да сваля котките чак когато взема да затъвам и това стана чак при Капатник. През цялото време бях с тях и помагаха да не буксувам и най-вече да не падам по гръб при слизане по някое стръмно място. Демек ходи се по-бързо с тях, а не че са толкова нужни. Едно мерси за акъла дето ми го даде един от съфорумците в псс. Ей я хижата на зазоряване. Там в голямата купчина е изкопана триметровата дупка през която се влиза.  Голям Мечи връх.  Пак той.  Връх Герман сниман при слизане от Малък Мечи връх.  Това е седловината където може да се слезе по Радовичка река. Надясно се изкачва Голям Мечи връх, наляво е Царевръшкото било, а насреща е ридът Бричебор.  Това е ясно какво е.  Малък Мечи връх сниман от връх Герман(Мерджика)  Вляво леко се подава Езерник, а вдясно е връх Парангалица(Равник). Снимано е от връх Герман.  връх Езерник сниман от връх Герман. Общо взето карах по коловете през целия маршрут.  Герман, Голям Мечи и Малък Мечи връх снимани от Езерник.  Вляво част от Цревръшкото било.  връх Езерник сниман при изкачване на Парангалица.  Езерник и Герман зад него, едвам подаващ се.  Връх Русалия го подсякох. До там коловете са тук там. След него малко по-добре, но не бих разчитал на тях в лошо време. В хубаво време ориентирането по билото е лесно. Голям баир беше , но снегът беше твърд и котките едвам се забиваха което ми напомня, че трябва да ги наточа. Следващия беше Скачковец където има разклон. Надясно е за хижа Чакалица а направо е за Капатник. Коловете за Чакалица хич ги няма. Някакво безименно връхче преди Капатник.  Странно подредени камъни на фона на Пирин малко преди Капатник, който се показва малко в дясната част на снимката.  Този ден като свеж като кукуряк и като изключим това че десетте процента пластмаса в мериносовите ми чорапи се стопи и ми протърка ходилата всичко беше ок. Имат такъв недостатък при топло време тези чорапи и стават твърди като шкурка. Проблем в такова време е, че южния склон на Капатник е идеалното място да се потрошите. Има стопени кухини под снега в които може да влезете целия. На няколко пъти пропадах и краката ми се заклещваха. Вървях съвсем бавно. Първия път от инерцията се проснах по очи, а раницата ми се качи на главата. После на едно много стръмно място се хлъзнах и въпреки, че забивах свитите щеки до края не успях да спра и се забих с котките в един голям камък . Чак вратните ми жили изтръпнаха от удара. Това слизане сигурно ми отне цял час, а и Аз малко обърках пътя и забих прекалено вляво при слизането, което не беше верния път. Мястото под върха е идеално и за загубване. Милион черни пътища и разклони. Това е . Сега съм в реанимация вкъщи. Вливам си тоник със система във вената.  Трак:  http://dox.bg/files/dw?a=2fc053ae31  Като изключим подсичането на Русалия навсякъде втория ден вървях по коловете като при Малък Мечи връх в малка част от участъка дори над тях защото наклона беше по-малък и ми се струваше по безопасно. Всъщност коловете не се качват навсякъде до горе, а подсичат в един момент.