zcezbpm: Зарупаният заслон и Ботев .Март.2012г.

*Гъз път да види*или затрупаният заслон(Кобилино бранище.Рила) и вр.Ботев през Кочмара.Март.2012г.

Второто ми Рилско зимно поклонение завърши безславно .

След месец и половина гоповторих това ходене от друго място.

За компенсация като се прибрах се качих на Ботев през Кочмара.
От Ботевското ходене има само снимки.
Тръгнах рано сутринта от вкъщи и след смяна на влак и два автобуса стигнах към 13 часа в Говедарци.
До онази къща с обръщалото пред нея дето се отделя маркираната пътека право нагоре и пътя надясно е очистено от сняг.
Нагоре се затъва около педя.

Затъването не беше проблем , но беше жега и снегът се лепеше като от това снегоходките ставаха доста по-тежки.
Изглежда бях влязъл във форма, защото не успях да се задъхам.
Онова колело без гуми дето го купих и го въртя вкъщи последните десет дена е дало резултат.
Взех го специално за зимните ходения заради по-големите натоварвания.
На другия ден четвъртък, за да имам запас от време тръгнах от хижата(Мечит) към заслона(Кобилино) по-рано.
В 5 часа и нещо на добър път ми пожела само онова страшно изглеждащо теле, пардон куче.
Нагоре никой не е минавал от много дълго време.
Хижарят даже не помнеше откога.
Поглед назад:

В началото се затъва около педя, а по нагоре до около 30 см.
Първия един час макар и тъмно виждах горе долу нормално.
После положението извинявам се за израза се сго... айде няма да го пиша.
Мъглата ставаше все по гъста като в един момент не виждах абсолютно нищо.

Все си мислех че знам какво е силен вятър докато на 3 март не пробвахме да изкачим Ботев и все си мислех ,че знам какво е гъста мъгла докато в четвъртък на 15 март не пробвах да стигна Кобилино от Мечит.
Коловете бяха затрупани в горната част и стигаха до коляното ми.
Стигнах до мястото между Будачки камък и Голям Мечит.
Вървях абсолютно на сляпо доверявайки се единствено на машинката.
Бях по кьорав и от къртик.
В един момент сред всичката тази белота виждам на около 50 метра стърчащ около метър и половина кол.
Чудя се макар и за кратко как така го виждам при положение, че дори снегоходките ми се губят, ама не му мисля много и тръгвам напред.
Правя само две крачки и се спъвам в него само дето не е вече метър и нещо, а се е смалил и се вижда само върхът му.
Бях само чувал за този оптичен ефект при много гъста мъгла и сняг, но друго си е човек да го изпита на живо.
Толкова беше бяло всичко, че загубих представа за горе и долу и само дето не седнах по гъз след като вестибуларния ми апарат даде на късо.
Реших че ще се връщам, защото след като се изкачи върхът според пътеводителя има много стръмно слизане точно до ръба , а в такава мъгла не ми се рискуваше да не виждам къде точно стъпвам.
На връщане за капак заваля и леден дъжд примесен със суграшица и обледени стъклото на маската ми, така че до долу все едно някой ми набиваше карфички в очите.
Ако човек се загуби без машинка в такава ситуация направо го отпиши.
Няма значение колко добре познаваш местността .
Върнах се в хижата твърдо решен на другия ден да продължа .
Вече бях загубил два дена досега.
Един за път и един заради мъглата.
Времето го даваха да се пооправя.
Докато си приказвахме с хижаря стана дума за маршрута ми и той се зачуди как ще стигна за ден чак до Рибни.
Казвам му че ще спя на заслона.
Ще спиш вика той, ама ако го намериш и изровиш под снега.
Все едно Майк Тайсън ми прасна един в долната част на корема.
Усетих как всичко отива на майната си.
Такава куха лейка съм .
Дори не предположих като го правих маршрута, че с всичкия този сняг с количества с които не е валял с години в заслона няма да може да се влезе.
Уверенията на хижаря изглеждаха логични и не оставиха и капка съмнение в мен че като стигна в района на заслона след 7-8 часа газене единствено което ще видя е комина и освен ако не съм дядо Мраз нямаше да има начин да влезна.
Не че не можех да продължа от там към Рибни , но ставаше прекалено мазохистично с допълнителните още 7-8 часа и удоволствието щеше да се загуби.
Чудих се и се маех до вечерта.
На другия ден въпреки хубавото време тръгнах надолу към Говедарци.
Толкова гадно не съм се чувствал отдавна.
Реших че ако си попсувам ще ми мине , но нямах мерак и за това.
Времето беше прекрасно и цялата планина се виждаше.
Направих няколко снимки като тръгвах надолу ама после се ядосах и ги изтрих.
Келешка му работа.
От първия ден имам няколко ,но те не са интересни, а от втория ден не се вижда нищо.

Прибрах се починах си ден и отпраших за връх Ботев през Равнец.
Един ден качване от Карлово през Кочмара и Жълтец и на другия ден се прибрах.