Няколко *спокойни* дни в Пирин.Октомври.2012г.

Няколко *спокойни* дни в Пирин.Октомври.2012г.

Целта беше да не се счупвам от ходене , за да може максимално да се насладя на преживяването. Планът беше само наполовина постигнат, защото не се преуморих в никой от дните, но за кой ли пореден път имаше кофти моменти, които разклатиха крехкото ми душевно здраве  Трак:  http://dox.bg/files/dw?a=23a4e36475  Автогара Банско-хижа Демяница15.10.12  След нощното пътуване с влака до София бях леко неадекватен, защото ми се спеше. Влизам в автогара Сердика и питам за първия автобус за Благоевград. Човекът ми казва и ме пита искам ли билет. Аз обаче не отговарям, защото усещам че има нещо нередно в това дето го питам, но спящия ми мозък не може да разбере какво е. Сигурно минута съм гледал с празен поглед в една точка докато загрея че нямам никаква работа в Благоевград и ще видя доста зор докато стигна до Демяница от там. Със сигурност ме запомниха в тази автогара. Пристигам в крайна сметка в Банско към 11 часа и тръгвам нагоре. Върви се по улица дето е до автогарата като за ориентир ползвате реката в града която тече вдясно от вас. До хижата общо е 4 часа като отначало е само по асфалта(около час и половина не помня точно) който при желание сечете чат пат за по-напряко. Отклонението по черния път се вижда ясно. Има две жълти табели със синя черта на които е указана посоката по черния път. Върви се все покрай реката и е много приятно. Хем е на сянка лятото хем шумът на течащата вода и видът на големите речни камъни ви действат успокояващо(поне на мен ми действат така). Имало си даже и площадка за наблюдение на водопада от която обаче не се вижда добре заради дърветата Няколко метра по нагоре гледката е по-добра. А бе можеха да ги отрежат тези няколко дървета дето пречат. С тях или без тях при тази сеч дето тече в момента липсата на едно -две нямаше да се усети, а и от площадката щеше да има полза.  Хижа Демяница-премката между Ушиците и Каймакчал-хижа Безбог16.10.12  Даваха го хубаво времето и мислех като се кача горе да седна и някой и друг час само да попивам от видяното. Да ама не. От хижата се тръгва в посока Мозговишка порта, но още в началото се отделя наляво към реката и дървен мост. След като го пресечете следва много кратко изкачване(15метра) след което се връщате 20-ина метра обратно по поляната за да хванете началото на пътеката която е отбелязана с пирамида от камъни. Нагоре има доста пирамидки ориентирането не ми беше проблем поне докато бях в гората. Като се излезне горе може да се объркате кой улей да подхванете защото пирамида там не видях. Тръгнах по единия улей, но после машинката кво и стана не знам и взе че си промени мнението и ми каза да вървя по другия. Не мога да се оправя с тази техника и това е. За около час и половина ходене към 9 часа бях горе на това понижение между Ушиците и Каймакчал. Половин час преди това слънцето печеше и нищо освен малко късче сиво небе и то доста настрани не предвещаваше за щормът, който щеше да ми връхлети баш когато стигнах билото. Взе да ме хваща страх още като тръгнах по улея, но мислех че ще го изпреваря това дето предстоеше. На 40-50 метра преди билото вече беше притъмняло и това от което ме полазиха мравки по кожата е, че въпреки много стръмния наклон вече нямаше нужда да си давам зор. Трябваше само да си вдигам краката и да крача без усилие защото вятъра ме буташе нагоре. Исках колкото се може по-скоро да мина от другата страна. Бях отменил изкачването на върховете наоколо какъвто беше първоначалният замисъл, защото целостта на скина ми е от първостепенно значение. Горе на билото вятъра буквално побесня, а дъждът се примеси с градушка. Не знам каква му беше скоростта , но дори и на четири крака както се придвижвах там ме беше страх, че ще ме издуха . Пръстите ми замръзнаха, ама как се вадят ръкавици в такъв момент, а и нямаше да мога да натискам копчетата на машинката с тях. Тънкия найлонов и летен анцуг също не беше подходящ в този момент и особено ако го носите на голо за да не ви се протрият кълките. Малкия Ивайло беше изпаднал в хибернация и не даваше признаци на живот. Ако досега ме беше страх сега направо се ужасих, че ще съм първия дето вместо измръзнали пръсти ще му клъцнат достойнството. Без да съм набожен казах поне стотина молитви докато успея да се спусна от другата страна. Там долу до езерото и в клека вятърът го нямаше никакъв и само малко дъжд припръскваше, че и слънце изпече по едно време, а и *приятелчето* даде признаци на живот, така че се успокоих. Поседнах да си почина, че буквално се чувствах като разкапан след като ми спадна адреналина. Едно нес кафе с няколко пакетчета захар които омесих и изядох на сухо без вода и десетина минути почивка вършат чудесна работа. Обърках и пътя в клека, но няколко охлузвания не са проблем. Трябва обаче да престана да закачам машинката едновременно с връзката на врата си и с щипката за раницата. Не мога да си спомня Христо колко пъти ме спасява зимата от удушаване заради тази ми глупост. Като хвърля 14 кг тежаща раница на земята и връвта на гпс-ът дето е около врата ми буквално ще ми откъсне главата. Както и да е стигнах хижата за малко по-малко от 5 часа нормално вървене. Долу времето беше тихо, но след някой и друг час вятърът макар и не толкова силен задуха и там. Цяла нощ все едно товарни влакове минаваха през хижата.  СНИМКИ  http://www.snimka.bg/?album;aid=708112  Хижа Безбог-връх Безбог-вр.Полежан-Газейското езеро-Малък Полежан- хижа Тевно езеро17.10.12  Пак в 7:30, че да е по светло и да се вижда, тръгнах нагоре. За сряда когато гледах прогнозите навсякъде го даваха гръмотевици, мъгли и т.н. Не знаех точно откъде ще мина, защото не знаех колко време ще имам преди да се разтрещи. Общо взето цял ден бях на тръни и подскачах при всяко новопоявило се облаче. Изглежда това което бяха предвидили за сряда беше изпреварило и дошло предния ден. Целият ден беше слънчев, ама като знам, че за 20 -30 минути всичко се променя не можах да се отпусна. Сутринта беше ясно, но все още духаше ураганният вятър и на връх Безбог трябваше да се държа за въжетата на кръста докато снимам. После и вятърът стихна. Там някъде чисто новите ми щеки се счупиха и двете...за пореден път. Само след 10 часа употреба. От двете направих една и карах с нея. На Полежан някой без работа си е поиграл и е направил някакви землянки от камъни. По-скоро нещо като кошари без покрив. Заради прогнозите се отказах от Ушиците. Вече имах опит как за броени минути се променя времето. Ако ме спипа вятърът там няма да има време да се върна бързо по този камънак. От Полежан слязох към Газей , ама само до Горно Газейско , че ме домързя да се качвам и на върха. Горно Полежанско езеро е останало само малка локва вода. Малкия Полежан реших да го изкача от страна на Газейското езеро. Черните плоски камъни освен че бяха много нестабилни бяха покрити от тази страна на върха и с тънък слой лед. До горе изкачването беше само на четири крака, заради лизгавицата. Преминаването на малкия Полежан по билото надолу е доста по-трудно от преминаване през голямото му братче. Трябва непрекъснато да се внимава за нестабилни камъни, а до Джангалската порта са близо километър и половина такива камъни. Човек се поуморява все да внимава на сто процента и в даден момент стъпва накриво. Един час и половина слизане надолу по нестабилни камъни поне за коленете се явява като цял ден ходене по нормален път. От портата нататък има пирамидки които може да се следват, има и вода до едно от езерата още в началото. По нататък видях и прословутите оранжеви точки и по тях до заслона. Не обърнах внимание за колко , но някъде за седем часа или малко повече стигнах до заслона като до връх Полежан през връх Безбог беше около 2:30часа ходенето. Гледките от Полежаните са много добри , но избягвайте слизането до портата по билото от Малкия Полежан. Качването едва ли ще е проблем до върха, но при слизане по нестабилни камъни коленете се напрягат доста и почват да щракат. Горе на Тевното заснех много хубав залез, а на другата сутрин и изгрев. Хубави, ама със сапунерка, така че не очаквайте  много.  СНИМКИ  http://www.snimka.bg/?album;aid=708114  Заслон Тевно езеро-връх Джангал -Попово езеро-Добринище-Ст.З.18.10.12  Отново тръгване в 7:30. Хладничко е и освен дебелия полар и шапката съм сложил и якето. Лека полека свалих всичко. Това беше другия ден в който съчетах много приятни с едно кофти преживяване. Бурята от по-предния ден още ми държеше влага и въпреки че беше ясно, че времето ще е перфектно за пръв път тръгвах някак притеснен, че нещо може да се обърка по пътя. Много бавно и внимателно по оранжевите точки изкачих Джангал. По някое време освен пирамидките дето вървят с точките се отделят и едни други почти в същата посока пирамиди от камъни, така че внимавайте да не ги объркате. За малко тръгнах по тях. Водят и към Кралеводворските езера(Момини,Самодивски и какви ли не) и към Джангал и към Попово езеро. Пак ще стигнете върха , но ще трябва да минете през две по-опасни места. За около час и половина много внимателно ходене се качих на върха от заслона. Гледките са един път и усещането е все едно си на покрива на света. И тук се оплетох като пиле в калчища. Където и да погледнех отгоре виждах само пропаст. Единствено възможното място за слизане ми се стори веднага след изкачването вдясно по ръба около трийсетина метра пълзене по ръба и после двайсетина метра надолу по едни прагове. Изглеждаше доста страшно , ама нали и други са минавали та едва ли е толкова лошо си викам . Освен праговете или стъпалата от които се спусках само на ръце имаше и едни широки по педя пътечки по които се минава, а раницата ми е с едни големи странични джобове и просто ме изблъскваше от стената към която се мъчех да се прилепя. Преминаването не е технически трудно, но краката ми трепереха и мисля, че не мигнах нито веднъж докато сляза. По някое време почти бях слязъл на безопасно място като видях на трийсетина метра отсреща баш под върха удобно за слизане/качване място. Зачудих се дали няма да е по-лесно от там и в този момент видях и пирамидка на същото това място някъде по средата му. В този момент се убедих, че съм завършен идиот. Веднага като се озовах на твърда земя по навик погледнах часа и се оказа че тези около 30 метра встрани и 20 надолу съм ги минал за близо час. По минута на метър. Реших че успешното слизане заслужава почерпка и извадих тоника който мъкнех от Тевно. Не е трябвало май да си хвърлям раницата по земята докато почивах. Отворих го и почти цялото му съдържание избликна и ме окъпа. Трябваше някой да ми снима физиономията със стичащия се швепс по нея. Все пак останаха два пръста, които изпих с голям кеф. Най-вкусния тоник който съм пил досега, а Аз съм изпил тонове. Ей го мястото откъдето слязох    Това е истинската пътека която обаче отгоре не се вижда    Надолу внимавах. Докато не видех камъни не тръгвах. Малко след дъжд качулка ама. Около 11:30 бях на Поповото езеро , час до х.Безбог, час и половина до х.Гоце Делчев и два часа до Добринище, автобусът в 16 часа от автогарата на Добринище, нощен влак 22:40 от София и тази сутрин в 4 вече бях в леглото.  СНИМКИ  http://zcezbpm.snimka.bg/tuning/tevno-ezero.708115.28776344  Всички снимки на едно място в Пикасата:  https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/ibvLwG?authuser=0&feat=directlink