неделя, 22 септември 2013 г.

Седем дни(год.) в Пирин(Тиб.) Август.2012г.

Седем дни(год.) в Пирин(Тиб.) :)Август.2012г.
По-скоро два дена път и пет дена ходене , но заглавието нямаше да се получиSmile

Трак: 
http://dox.bg/files/dw?a=696329504d 



Четвъртък 23.08 
Буквално в последния момент се разбрахме с един колега от форума(Милен) да минем първите два етапа до хижа Вихрен заедно.
Срещнахме се в София и от там с кола до хижа Предел. 







Петък 24.08
Хижа Предел-връх Пирин-връх Албутин-хижа Яворов 


Тръгнахме около 5:30.
Маршрутът е дълъг и безводен и ни отне 14:20ч. с доста почивки накрая.
От хижата до връх Пирин е такъв баир, че ти излиза душата.




Няколко часа след тръгване колегата с усмивка (горчива) заявява тържественоSmile ,че е забравил водата си в колата.
Има само литър .
От моите три съм изпил вече един.
Решаваме да пием пестеливо, а Аз да оставя последния литър и ако няма вода на ручейчето под Даутов връх да се спуснем по Бела река към Яворов.
Жегата е такава, че водата свършва бързо.
Остана само резервата.


Естествено подсичаме върховете до Даутов.
За извора се слиза няколкостотин метра по-надолу.
Водата е ледена.
Пием като за последно.
Забравих да спомена, че колегата намери празно пластмасово шише на връх Пирин което влезе в употреба.
Решихме тогава, че има голяма вероятност да има Господ и Той да е българин също както в далечната 94 година.
Вече имахме вода и поражението се отлагаше.
Дали пих прекалено много вода или първия ден ходенето и жегата ми дойдоха в повече , но почна да ми се гади от водата.
С храната нямах такъв проблем , но водата не можех да се насиля да я преглътна въпреки че устата ми пресъхваше.
Стърчишките преди Албутин не са проблем.
Вървите бавно и внимателни и пробвате камъните дали мърдат.
Отначало объркахме пътеката и тръгнахме отгоре.
Там един счупен клек ми се заби в коляното.
Срязването беше съвсем леко, но от удара коляното ми посиня.
Колегата май искаше да минаваме отгоре въпреки, че точно на това място като гледах нямаше как.
Поогледах се и видях пътеката ниско долу.
Лека полека ги минахме и се качихме на Албутин.


Тук се вижда Миленски който върви по тясната пътека плътно до скалите при подсичането на тези Стърчишки преди Албутин.

От върха всичко се вижда като на длан.
Когато го качихме върха жегата вече беше попреминала.След като ги минахме ги цъкнах отдалеч, за да се добие представа как изглеждат.





После почна дългото спускане до Яворов.
Чудех се дали няма да се наложи да си режа обувките че да си извадя подутите ходила от тях. Smile
Раменете ми и те се бяха протрили от презрамките и следващите дни ползвах бояджийския найлон като подплънки.
Така ми се пиеше нещо газирано и сладко, че последните няколкостотин метра спринтирах до хижата.
Изпих седем бутилки тоник, но от водата все още ми се гадеше.
Взехме решение на другия ден да спим поне до 6 часа, за да се възстановим по-добре.
Изводът е, че подобен дълъг и изморителен преход не трябва да се прави в горещо време заради липсата на вода.
Не че не го знаехме това, ама нали не ни увират главите. 


СНИМКИ http://zcezbpm.snimka.bg/super-expensive-cars/predel-yavorov.698194.28260977 




Събота 25.08
Хижа Яворов-билната пътека към Кончето -Кутелите-Казана-хижа Вихрен.
 

Ходенето ни отне около 8:30 часа като се оказа най-ненатоварващото и спокойно ходене от всичките до края.
Бях минавал по подсичащата пътека, но чак сега разбрах как съм се прекарал тогава.
Гледката отгоре е в пъти по-добра. 






Един джедай вървеше пред нас като изкачи по някаква междинна пътека една от котите май че беше на Баюви дупки , остави си раницата и се върна на другите коти.
Направихме като него. 





Ходенето отгоре освен гледките имаше още едно предимство.
Подухваше вятър и ни охлаждаше.
Този път Кончето си го минахме изцяло отгоре по безопасния вариант. 



Тия подсичания от двете му страни са по-опасни от минаването отгоре особено в мокро време.
Горе поне има въже за което да се държиш.
Вече бях изкачвал връх Вихрен от северната му страна, а съм си решил за себе си , че има ли повече от една пътека до едно място, да минавам по тази по която не съм ходил. 



Колегата не трябваше обаче да изтърва черешката на тортата(връх Вихрен) и затова тръгна към него докато Аз минах Кутелите и слязох по без пътека малко преди заслона. 



Овесната стена на Вихрен те кара леко да потреперваш особено ако си представяш как я катериш.Smile 


Чудех се колко ли е висок този отвес.
Няколко коли и фреша ми върнаха силите и ми изпразниха кесията.
Маршрутът в сравнение с останалите дни беше един вид разтоварващ.
Не се уморих, а и нямаше стресови моменти.
Ако ще ходите минавайте отгоре , за да удоволствието по-голямо. 

СНИМКИ http://www.snimka.bg/?album;aid=698195 



Неделя 26.08
Хижа Вихрен-връх Тодорка-Василашки езера-трите Типица-Превала-Чаирските езера-хижа Беговица. 


Този ден бях вече сам.
Тръгнах към 6:30ч.
Маршрутът ми отне към 11:30ч.
Жегата беше отвратителна.
По времето вечерта пак дадоха температурни рекорди.
Този ден стресът ми дойде в повече.
Машинката ме водеше от хижата към Тодорка по един улей пълен с камъни.



Имах някои неясни момента като това, че вървя през камъни , а на картата се вижда само клек и се чудех дали не бъркам нещо.



По някое време стигнах до нещо като праг .
Отляво ми се стори по-безопасно за минаване.
В един момент вече нямаше за какво да се хвана.
Допълнително ме затрудняваше това, че държах щеките в едната си ръка, апарата стържеше между мен и скалата, шината на раницата ми се беше забила в главата отзад и в комбинация с козирката на шапката ми ограничаваше видимостта.
Буквално не виждах нищо освен пред носа си.
Как беше отишла тази раница толкова високо не можах да разбера.
За капак една пчела се мъчеше да влезе в устата ми.
На първата лека цепка изоставих щеките, защото вече се плъзгах надолу.
Криво ляво и с триста зора изпълзях нагоре.
Сума ти време после се чудих дали да рискувам и да се върна без раницата вече за щеките.
Бяха само на няколко ходения.
Безкрайно внимателно и то пълзешком успях да ги прибера.
Друг е въпросът че до края на ходенето едната и се изрони резбата, а другата е на косъм.
Около 15-20 метра след мястото цъкнах един флаг.
Ако този път през каменния улей е вярната пътека е добре да се сложи един знак за внимание(!)
Качването по него е опасно особено ако държиш разни работи в ръце , а слизането си е направо самоубийство и това го казвам при положение, че вече претръпнах на такива работи.
Всички места по които съм минал ряпа да ядът.
Дори слизането от Каменица към Малка Каменица по онази отвесна скала е в пъти по-безопасно от това място.
По едно време улея ми писна и се махнах от него.
В най горната му част пак го пресякох.
Тази Тодорка направо ми разказа играта.
Мисля че само до там ми отне три часа.
Гледката отгоре обаче беше като антидот за неприятните емоции преди това.




Долу при езерата под върха ручейчето е пресъхнало и няма вода.
Този ден ми се събраха доста километри нагоре и надолу.
По пътеката към Василашките езера срещнах две горски нимфи.Smile
Ако не беше толкова просташко щях да им цъкна по една снимка.
Бяха облечени с изрязано черно бельо което не оставяше нищо скрито.
В началото ми мина мисълта, че заради стресът покрай Тодорка съм получил халюцинации.
Поздравих ме се и всеки по пътя си.
Ако някоя от двете чете форума веднага да си признае, че някой ще си помисли че си измислям.
Този маршрут вече ми е един от любимите.Smile
От езерата където ручейчето бачка поех нагоре към трите Типица.



Пътят е сред каменна пустиня.



Изкачването по този каманак нагоре към третия Типиц в адската жега беше изключително изморително.




Имах чувството, че водата попива още в устата ми и не стига до корема ми.
Някакви птици взеха да кръжат над мен в очакване да похапнат прясна мръвка и хептен ме ошашавиха.
Толкова стръмен и безкраен връх не бях изкачвал.
Водата ми свърши докато стигна горе.




Успокоявах се, че ще сипя на Чаирите.
Напразни надежди, защото и там беше пресъхнала.
Миналата година между два от Типиците ми се стори че едно място е трудно за минаване, но сега не го усетих.
Поне няколко пъти съм плашил хората с него и сега ще трябва да си търся мненията които съм писал и да ги трия.



Предполагам просто каменния улей в началото е счупил страхомера ми и по-дребни неща вече не ми правеха впечатление.
На Беговица изпих 2.5 литра тоник, литър вода и един таратор.
Цяла вечер не станах да пикая.
Толкова бях пресъхнал ,че всичко попи някъде в мен.
Ако се бях убол преди да изпия всичко това сигурен съм, че нямаше да текне кръв, а щеше да се посипе кървав прах.Smile 

СНИМКИ http://www.snimka.bg/?album;aid=698196 



Понеделник 27.08
Беговица-Солището Куклите-Зъба-Каменица-Малка Каменица-Тевно езеро.
 

Този ден го даваха да превали и прегърми.
На няколко пъти току да свърна по някой авариен маршрут и слънцето изпичаше.
Към Куклите небето причерня и изгърмя няколко пъти.





Мислех на първата жълта отбивка пак да се върна на Беговица.
Докато стигна до там и облаците се разсееха.
Следващия път за отстъпление беше Беговишки превал..
Слънцето обаче окончателно се пребори с лошото време и в крайна сметка направих целия маршрут.
Голямо катерене и слизане падна , а и краката ме наболяваха от предните дни, но си струваше усилието.
Мястото е хем красиво хем страшно особено когато притъмнее.



Такова тичане му дръпнах когато изтрещя, че не е за разправяне.
Трябва пак да го повторя този участък защото заради топовните изстрели и тичане не видях много.
Просто гледах в краката си и внимавах да не се пребия от бързане.
Слизането от Яловарника го взех почти седнал, че всичката тази пръст и камъни са идеални за подхлъзване.
Този ден също имаше вдигащо адреналина преживяване.
Не беше като това на Тодорка , но беше достатъчно за да се замисля за това имам ли нещо в главата.
Доста време се извъртах на слизане от Каменица към Малка Каменица и не можех да повярвам, че има луди които слизат от там.
Пак не бях много сигурен дали това е мястото , но не видях друго по-подходящо.
Има добри места за хващане и стъпване, но тези неща се виждат ако се катериш.
Ако слизаш е друга бира.
Изтървеш ли се и си муерто. Smile
Този маршрут вече само на изкачване ще го правя.
Определено не е за всеки това слизане и трябва да си издържал изпита поне за черна нинджа.



На Тевно изпих дежурните безалкохолни напитки и хапнах паниран кашкавал с кюфтета.
Кашкавала го помня от миналата година и го правят много добре.



През ноща се събуждам и гледам че 20 човека сме нагъчкани от едната страна, а от другата е празно.
Като най-тарикат се премествам и си доспивам на спокойно докато другите спят така нагъсто че едвам дишат.
Ако нещо не ги е заболяло от ходенето при тази поза в която спят със сигурност ще ги заболи.
Сутринта бях първия дето хапна две мекици с кола и към седем без нещо потеглих. 

СНИМКИ http://www.snimka.bg/?album;aid=698197 




Вторник 28.08
Тевно езеро-връх Джано-връх Ченгелчал-връх Хлевен-Бойков връх-Тодорова поляна-Суватя-връх Ореляк-Попови ливади


Маршрутът ми отне 12 часа.
Доста време се чудих какво да облека заради студа.
Предните дни тръгвах по тениска , а сега бях със средно дебел полар и Горетексовото яке и пак треперех от студ.
Предния ден измъдрих маршрут при който да загубя колкото се може по-малко височина преди да започна изкачването към Джано.
Може и сметките ми да не са точни , но мисля че спестих 60 метра.



Повечето време духа много силен вятър, но пък когато спреше завирах в якето.
Обличах го и го събличах поне стотина пъти.



За пореден път камъни, камъни, камъни...камъни.
Придвижвам се по тях със скоростта на охлюв.
Много е изнервящо тъкмо когато увелича скоростта и да стъпя върху някой нестабилен камък.
Получих от всичкото това протягане и подскоци някакво разстежение на коремните мускули.
Маршрута нямаше как да горазделя на два дена с преспиване на хижа Малина защото за днес ме викнаха на работа, но за сметка на това утре ще ви досаждам с акъли по разните темиSmile
Гледките са много красиви и няма опасни моменти, но на отделни места трябва да се внимава къде се стъпва и да не се блее встрани.
Бойков връх го подсякох , но даже и с машинката все на някакви странични пътеки попадах.
По надолу при опит да изляза по един пряк път на Тодорова поляна се забих в толкова гъста и непроходима гора че се върнах при изворчето от където сипах вода и продължих по по-широката , но по-обиколна пътека.
На широкия черен път надолу видях следи които ми приличаха на мечешки.
На Мъгева чешма видях и зверовете дето са ги оставили тези следи.
Черно сиви и всеки един от тях по едър от мен.
За пръв път попадам на толкова злобни кучета.
Зъбеха се така, че се виждаха всичките им венци.
Трябва ли да споменавам, че самурайския нож и спреят дето кара на 9 метра и струва 130 лева бяха останали вкъщи ....за да не тежат.
Чак когато взеха да ме прескачат отляво и отдясно и вече замахвах да забия щеката в отворената уста на едното, овчаря се сети да изскочи и да им извика.
Другия път по-добре без ядене отколкото без стабилен нож.
Маршрутът от тук надолу беше в гора и ходенето е приятно.
Не е добре маркирано и пътеките се прескачат една през друга и без машинката щях да се загубя поне 20 пъти.
Около връх Ореляк има изкачвания които няма да ви затруднят освен разбира се не сте се сдухали като мен от ходене.
От всичките върхове този ми хареса най-много гледайки го от страната от която го приближих.
Отдолу нагоре има и широколистни и иглолистни дървета и трева и чисто голи камъни и с тази кула е като от някоя приказка.



Разбира се трябват някои подобрения на бойната кула , че сега прилича повече на ретланслатор Smile
И този ден законът на Мърфи влезе в сила.
Сигурно вече сте се досетили , че хижата не работеше.
Добре че хижарят на който звъннах ме упъти към *Тихия кът*
Намира се на 200 метра след табелите за Петрич и Кулата по асфалта. 

СНИМКИ http://www.snimka.bg/?album;aid=698198 




Сряда 29.08 
Три часа ходене до Гоце Делчев по асфалта, автобус до София(Запад), трамвай(11), автобус(60) и влак и след 15 часа път по изморителен от дните в които ходих по цял ден бях в леглото. 

Трак: 
http://dox.bg/files/dw?a=696329504d 

Всички снимки накуп в пикасата: 
https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/HTxbpG?authuser=0&feat=directlink

Няма коментари:

Публикуване на коментар