сряда, 25 декември 2019 г.

Тъжа-Ботев-Карлово февруари 2019г

Плановете за пристигане в село Тъжа тотално се объркаха след като в събота заради дерайлирал влак спряха движението на влаковете около Пловдив и след смяната на влак, такси, автобус, пак влак и накрая и каруца  пристигнах над село Тъжа откъдето продължих пеша към хижа Тъжа......Реално хванах стопа в горния край на селото и краварят рожденик ме вози около 500м. Почерпи уиски и бонбони за празника.



 Макар, че тръгнах късно от жп гарата, около 10:20, темпото беше добро и въпреки 15кг раница в 13:30 бях на разклона за Триглав в добра кондиция и кроях планове как ще се кача същия ден и на връх Русалка....Имах някакви далечни опасения за това на снимката, а именно липсата на следи нагоре от х Триглав, но се надявах до последно за пъртина. Виждайки това на снимката плановете и надеждите се изпариха и започнах да се чудя дали ще успея по светло, а по едно време се чудех дали въобще ще стигна, че коленете ми се разкачиха от килограмите сняг който лепеше на снегоходките в следобедната жега.





 Разбира се подобни навявки по метър не бяха навсякъде , най-лошото беше лепнещия сняг заради който ходенето беше мъчително. Двата литра вода свършиха, а от трите чешми само първата имаше вода и естествено по закона на Мърфи не сипах от нея, защото тогава имах доста и не знаех какво ме чака..





 Поглед назад. На това място дали заради водата, дали защото е нещо като свлачище пътят е изровен. Там където е отрязаното и сложено като парапет дърво има *изрязана* от водата или заради свличане част от пътя, просто си липсва.....Знаейки за това минах два метра по-нагоре. Имах притеснения заради големите буци свлечен сняг на подобни места преди това, че снегът може да се свлече в пропастта, а тук сняг си имаше, метри висок в другия край на пътя и десетки метри сняг право нагоре в улея тежаха над пътя и бяха готови да се свлечат, беше зарито в сняг...Докато минавах се чу силен *пукащ тътен*....Въобще не погледнах, а направо изрових снега спринтирайки до другия край на улея...Нищо не падна, ама егати и звука, изкара ми акъла......Да добавя малко инфо след коментара на колежка, че вероятно трясъкът е бил от падащ лед от водопада, който е на стотина метра, но тогава не ми дойде на акъла, че това което издумка над главата ми е от ехото от клисурата.





Тече си, какво да кажа друго.



Това е *пътят*, но в края вече имах надежда, че ще стигна и беше по-леко въпреки залепналия за небцето език..Преди време се майтапех с едни приятели дето им се наложило да пренощуват аварийно на Смесите, че колкото и да е лошо времето няма как да не стигнат до хижа Тъжа, все пак това е широк черен път.  Оттогава един път не успях да стигна на няколко километра от Кадемлийското заради снежна буря, а сега за малко да се откажа заради липсата на пъртина и главно заради жегата, която правеше едно нормално ходене в истинско изпитание.  Малко преувеличено звучи, но аз все пак не съм вчерашен пешеходец и въпреки кекавите си кокали правя чат пат сериозни преходи и съвсем отговорно мога да заявя, че след 60-70км преходи които съм правил за ден не съм се чувствал така разкапан както след това ходене до х, Тъжа.





Слънцето препича, а вода няма. Чудех се дали да не извадя газовия котлон и да си стопя вода, но вече бях във фаза когато ми се гадеше от чистата вода и не можех да я преглътна и нямаше смисъл, а и хижата се виждаше.




  
На другата сутрин поглеждам с притеснение нагоре към пътя за Ботев. Стълбовете за заровени до половината, поне метър сняг...Знам, че положението в гората ще е най-зле, там каквото трупне остава и не се топи...Няколко пъти съм минавал зимата по този път, но за пръв път съм притеснен, че няма да издрапам заради многото сняг, а и не успях да се възстановя след вчерашното садо мазо...Решението беше давам нагоре, а там се надявам по билото да няма чак толкова сняг както винаги е било от предишни минавания..50 минути ми отне да стигна от хижата до горния край на горичката, а до там няма и един километър.  С това темпо си викам на Коледа ще стигна връх Ботев...Имах обаче късмет, горе навсякъде си беше нормално ходене.






Стой си там му викам на слънцето, че още не ти си е разминало за вчера, ама не слуша.






Връх Русалка. Перфектен е за фотографите, защото е изнесен встрани от билото и поне аз преди време с една сапунерка направих чудни снимки от там.





БОТЕВЬ






Не че снегът е повече от други години макар, че наистина има доста, но така никога не го е завихряло, навявало.....Така да затрупва вратата и да пробиват дупка за да излязат, така не е било от 13 години по думите на Вальо




 Първи стъпки във възстановяването, после имаше още доста стъпки в тази посока...Реално до Ботев преходът беше два-три пъти по-лек от вчерашното изръбване.




Котачето, много гальовно.




каланетика.





Докато снимах Сузанка обут с чехли се изплющях по гръб и влетях легнал през вратата, защото двуметровите натрупвания на сняг се бяха заледили и беше като ледена стръмна пързалка. Затова запретнах ръкави и издялках с лопатата едни стълби като им зададох даже наклон. В задния край всяко стъпало е по-ниско от предния си край




Трети ден Ботев -Карлово през Кочмара...Успах се и тръгнах късно около 7 часа и изтървах изгрева, но аз и не съм фотограф и снимам с наличния телефон стар модел Нокия, че сапунерката вече не ми се мъкне.




Изненада ме колко бързо се показа слънцето, но ме мързеше да се връщам надолу, за да го хвана тъкмо когато се показва горният му край.



 Навявки разни. Затъва се в тях. В крайна сметка ако ще минавате по маршрута Ботев-Жълтец-Петолъчката-Кочмара-Булката-Карлово е по-добре да си носите снегоходки. Надолу е песен ако не ви болят коленете




Тук вече се оглеждах за Чупакабра, защото егати и размерите ще е тоя дзвер. Подозирам обаче, че е куче, защото имаше следи и от хора минали преди дни.




Минзухари в района на хижа Равнец.   

Няма коментари:

Публикуване на коментар