... Това обаче не ми пречи да започна да псувам, когато вземат да ме болят краката и да не ми стига въздухът по баира....Имаше още двама в стаята, които щяха да катерят някакъв лед, но се успаха и вместо в 3 сутринта се събудиха в 6. ...Тръгнахме заедно по тъмно, викам си тези са с 3 кила раници ще направят малко пъртина, но хората не бързаха и ги оставих назад някъде..Чудих се после къде се загубиха, защото все едно се изпариха и може и да са се върнали....Стана светло докато стигна до Харамията..Преди улейчето сложих котките...Преди години на първото си минаване от тук се хлъзнах и заорах надолу под снега.То не че тогава нямах котки, но имаше много пресен сняг и очевидно съм минал по камъните, които бяха затрупани и котката се хлъзна и забих надолу....Поддържах добро темпо, горе долу можеше да се каже, че бях във форма макар, че някой кокал винаги можеше да сдаде багажа неочаквано и да сложи край на всичко..
Това тук е на слизане към Паниците....Малка част от езерото не беше покрита със сняг, а само чист лед...Обикновено се чудих дали няма да цопна, защото никакво не се виждаше....Малко беше снегът, но имаше навявания и се затъваше тук там....Сложих пак снегоходките...На този маршрут сигурно 5-6 пъти го правих това..Не винаги има нужда от едното или другото, но хем се ходи стабилно, хем не тежат и двете на гърба...
Тук вече съм се качил на Зелени рид...На това място са едни от най-красивите гледки по този маршрут към Урдините езера....От дясно са Паниците, отляво са Урдините езера...Има козирки към Паниците затова по-далеч от тях, но пък може да се плъзнете към Урдините затова да ми е мирна главата котките на краката и пикела в ръката..Духаше много силен и студен вятър и се навлякох с двата полара, мембранното яке,шапка, ръкавици, ски маската.....Обикновено рядко слагам всичко това, но си беше студено с този вятър....
Видеото не е добро, но и да беше няма място за сравнение от това човек да е на самото място....За кратко се опитвам да се отпусна и да попия усещането.....Човек никога не знае дали ще се върне някога пак на същото място и дали ще види това отново....Гледката може да си я припомня от снимките, но усещането няма как затова се отпускам и го оставям да проникне чак в костния ми мозък, за да се запази по-дълго време.
Новият облик на камбанките...Все още не бяха изцяло в лед и звънтяха чат пат каквато е и основната им задача като е лошо времето и няма видимост....Ходил бях прекалено бързо въпреки воденичния камък на гърба ми и мотането за пращане на клипчета във фейсбук...За 3:20 часа бях дошъл до тук затова реших, да мина по Отовишкото било.... Жегата от пещта тъкмо беше взела да се усеща и скоро щях да остана само по тениска....
Козирките бяха големи и се държах далеч от тях.....Тук пак, за да не се лизна към Пазар дере си сложих котките..Не обичам на места където наклонът може да ме утрепе да нося снегоходки въпреки, че беше именно за такива, но предпочитах да газя.....Никой не беше минавал и се потъваше и газеше и ходенето стана трудно...Жегата ме подпали, прегрях....Хубавото беше, че с никой не делях гледката и си беше само за мен
Клипчето е от Отовишки връх...Вижда се цяла Рила като на длан...Реално няма нужда да се качват последните метри, защото леко се подсича в горния край, но от върха се вижда по-добре...
Слизането надолу към хижата е стръмно, затъва се и се пропада, като ако улучите някое дере с вода влизате и до кръста, а обувките ви подгизват от някаква рядка кал както ми се случи де. ..Снегът се свлича от тежестта ти по стръмното и пикелът е добра идея...Особено ако се чудиш отде да минеш и попадаш на най-стръмните места......Слънцето вече беше нагряло и усещането беше като да си в пещ...Обезводних се и в такъв момент повече от солите помага попържването на снежната покривка...Кога обаче ще видите Калините така, та си струваше зора.....Трима човека тъкмо си тръгваха от хижата.....Не бързаха, повъртяха се ....Сигурно ме видяха как шаря като ударен изтребител по целия склон и се чудеха дали ще се оправя..
...Като се опитах да вляза в хижата двете кучета или по-скоро кастрираната преди 5 дена женска ме натиснаха..Или беше много изплашена или се беше озлобила от процедурата, но отиваше да хапе . ..Опитах със суджук, ама тоя път номера не проработи......Викам си стана тя каквато стана, хижата празна и само двата звяра вътре и не мога да влезна....След малко обаче отнякъде изскочи Венци и ги изкара навън...Дзенчо се беше наврял в един долап и само очичките му светеха(на една от снимките в тъмното се виждат само очички и зъбки. ..Той обаче беше подкупен и луканката и кашкавала го изкараха бързо от там и го превърнаха във верен мой почитател за целия ми престой в хижата... Ето 5-6 снимки и клип за двамата бандита Дзен и Сури, които нещо бяха скарани и се бяха били затова и втория котак го нямаше до вечерта, когато дойде да се изтегне до печката. https://photos.app.goo.gl/nPWaMcpVX8P5p1337
Върла на залез, това осветеното...Изпих две бири, една кола и един чай и една супа си направих....По едно време преди мръкване дойде още един човек от Нови Искър...Минал Отовишкото било, но като не бил сигурен как да слезе и се беше върнал до Раздела ...Беше тръгнал от Пионерска, доста беше походил...Кучетата го понатиснаха и него..После се успокоиха и легнаха вътре при нас в столовата..
ХИЖА ВАЗОВ-РИЛСКИ МАНАСТИР..16.12.2019г..........Калините на изпроводяк....Бронхитът пак се беше появил, та си дънех кашлицата чат пат докато вървях...Тръгнах чак към 7:30 като се съмна...Не можах да спя..Лакътят ме извърташе цяла вечер незнайно защо....На сутринта го намазах с Алгезал и мина...Да се бях сетил да го направя през нощта, ама не...
...Преди години на първото си минаване имаше много сняг и се минаваше спокойно дори с лопатите(снегоходките) на краката ....Надолу като стигнах кошарите и връх Баучер тръгнах по лятната..Имаше малко сняг от юг, но пътеката беше добре очертана и нямаше проблем да си спестя драпането нагоре и още по-лошото стръмно слизане надолу..... Малко спестих, но биваше....Според ситуацията е, в случая можеше.
Пробвах без снегоходки, но беше невъзможно за ходене....Много бавно се придвижвах и вече ми ставаше ясно, че дори по този по-кратък около 22км маршрут с около 1750м положителна ще ям дървото заради състоянието на снега и слънцето.....Там където слънцето напичаше снега се лепеше с килограми отдолу по снегоходката, а там където беше сянка те чакаше да се изправиш в цял ръст докато прекрачваш и след това рязко пропадаше, което с тежката раница ти разказваше играта на жили, стави и мускули.....Тук помогна Перскиндола....Идеален е като има претоварване, за да отпусне стегнатото място.. Има три вида мазила от него, един загряващ, един охлаждаш, а аз бях взел с двойно действие и като усещах, че някоя жила или мускул ще се сгърчи я мажех, поразтривах, поразтърсвах крака и минаваше..Газенето и лепенето продължиха километри и не му се виждаше края на мъките.
На Голям Мечи връх...Някой се беше качил и слязъл от хижата по зимната...Качването ми на върха от премката беше задължително и защото други гледки нямаше за деня, а и защото южния склон на който по хоризонталата върви новият път до хижата е лавиноопасен...Имаше и две съвсем малки паднали лавини на едно от ребрата му от юг...
Тук вече съм малко неадекватен, обезводнен, прегрял и доста изтощен затова приказвам глупости....
.....Този ден го закръглих на 10 часа здраво ходене и газене в лепящ сняг и беше най-трудния за целия преход, изцеди ме докрай...Някой ако не е ходил зимно при такива по-специфични условия ще каже какво са някакви си 10 часа, но зимното ходене си е два пъти по-трудно и заради снега и заради теглото на раницата....Само за пример това лято минах Мазалат -Ехо за 17 часа, бавно заради болката в коленете, но в края чисто физически нямаше умора и бях кукуряк и можех да тръгна обратно към Мазалат ако не бяха коленете, а сега трябваше да спирам за да дишам и направо ми идеше да се трупясам на място, чак кожата ме болеше от зор.... Наложи се да спирам докато се качвам, за да топя сняг, че 2.5л не стигнаха...Бях по-добре обаче от преди 6.5г когато пак го бях качил през царевръшкото било и тогава спирах на всеки 5 метра да си почивам.....Сега правех по 30-40 крачки преди да спра, значи бях по-добре все пак ...Отне ми 2 часа и 15 минути да се кача на върха от премката заради умората,теглото, снега и слънцето...По 1 час на километър, но качването до тази премка ми беше изпило силите и за нагоре не бяха останали.
Най-после слизане.....Някой беше подсякъл леко и не баш по коловете...Към края на слизането се подхлъзнах и стоварих, но не успях да прецакам нищо..Щеките и те излязоха здрави, паднах върху едната..Бляк Даймънд форевър.
Хижата беше празна, вода също нямаше в туристическата кухня...ЕДНА РЕДАКЦИЯ..Водата е спряна в туристическата кухня, защото замръзва, но в тоалетната на първия етаж ВОДА ИМА, ама кой да знае това, сега ми казаха.......Скоро щеше да се стъмни и топенето щеше да отнеме време затова беше като шестица от тотото, че и по-добре от шестица наличието на оставена от колеги туристи лимонада, 2 л шише бира и както си мислех Кока Кола, която се оказа вино от което не пих, че не беше подходящ момента да се напивам........Имаше стар половин хляб и половинка кутия маргарин и малко лютеница на дъното на бурканчето....Най-вкусното
ХИЖА МАКЕДОНИЯ-ПРЕДЕЛ..18.12.2019г ............Двама души в близките дни бяха направили един кръг към Картала и бяха изгазили в клека на Малък Мечи връх...Това ми спести доста труд и чудене и измъкване от дупките в които бяха пропадали, но все пак ми отне около един час да се кача на премката между него и следващия връх Герман(Мерджика).........Х
Голям Мечи връх, този най-далечния, Герман, Езерник...Това всичкото снимано на качване към Парангалица.....Бях позабравил колко денивелация се трупа с това нагоре, надолу, нагоре....Билата са разляти и снега се трупа или ако бях изчакал да напече това щеше да е мазохистичен преход особено след натрупаната умора предния ден..Докато не е напекло слънцето обаче се ходи лесно не се затъва, само чат пат на някои навяти места....Вчерашния и днешния ден са чисто физически трудни и не ви трябват някакви умения, само трябва да можете да вървите като кон.
..... На изток гледката беше един път, но вероятно ставаше дума за мръсен въздух ниско долу над градовете и селата...Скоро щях да сляза там за съжаление..
Разклона за х Чакалица насреща....Нямах работа там, хижата не работи зимата..То и за лятото май не бачка....Баирите не бяха така върли и се качваха на един дъх...След разклона започваха едни по-каменисти малки връхчета и се пропадаше между камънака...
Странно струпаните камъни на фона на Пирин малко преди Капатник...Чувал съм, че са ги снимали в някое известно чуждо списание, но забравих за кое... По-малко беше снегът в сравнение с предишното ми идване тук https://photos.app.goo.gl/4sSBvyvfuMv4oYJHA Като стана дума за Капатник, то южният му склон продължава да е все така гаден за слизане в случая това беше снега между камъните съчетан с тревата...Така хубаво се гхлъзга човек..Ако сте се изморили това слизане е изнервящо...Тук пак свърших водата, по-скоро лимонадата и се наложи да стопя малко сняг..Хапнах последната филийка с маргарин..Завряха ми киселини. Има нови марки по камъните и дърветата и ако няма мъгла и с две-три чуденки ще успеете да слезнете по тях на прохода...Хижа Предел или по-скоро Предел Хът имат някакъв проблем с водата и щеше да ми се размине къпането..Отидох до хижата, но се оказа затворена..Не ми се звънеше пак на хижаря, а и ме натиснаха 5 кучета, та се наложи да се отбранявам...Скоро щеше да се стъмни и нямаше какво да го мисля затова звъннах на такси от Разлог и за 15лв ме закара в хотел в центъра за 30лв на вечер...Мечтаех да се изкъпя и да облека чистите дрехи дето ги носех специално за пътуването....Викам си ще си напаря кокалите и кръста..Да, ама не...Изглежда това сифона да не може да поема водата е хотелски трик, за да не се хаби вода и след минута тя беше до глезените ми, така че ща не ща спрях душа..Хапнах, пийнах, изгледах някакъв филм с Куба Гудинг младши за някакви кучешки впрягове в Аляска и откъртих уморен , но ДОВОЛЕН.. ..........................
Има нови марки по камъните и дърветата и ако няма мъгла и с две-три чуденки ще успеете да слезнете по тях на прохода...Хижа Предел или по-скоро Предел Хът имат някакъв проблем с водата и щеше да ми се размине къпането..Отидох до хижата, но се оказа затворена..Не ми се звънеше пак на хижаря, а и ме натиснаха 5 кучета, та се наложи да се отбранявам...Скоро щеше да се стъмни и нямаше какво да го мисля затова звъннах на такси от Разлог и за 15лв ме закара в хотел в центъра за 30лв на вечер...Мечтаех да се изкъпя и да облека чистите дрехи дето ги носех специално за пътуването....Викам си ще си напаря кокалите и кръста..Да, ама не...Изглежда това сифона да не може да поема водата е хотелски трик, за да не се хаби вода и след минута тя беше до глезените ми, така че ща не ща спрях душа..Хапнах, пийнах, изгледах някакъв филм с Куба Гудинг младши за някакви кучешки впрягове в Аляска и откъртих уморен , но ДОВОЛЕН.. ..........................
Няма коментари:
Публикуване на коментар