От Узана до Карлово по билото през Ботев. Януари 2018г.......ПЪТЕПИС.

1-ви ден Стара Загора-Габрово-Узана -Мазалат.............много сняг в гората, но бяха минали 5-6 човека и горе долу биваше. ....Раницата беше набухана със сланина, суджуци, газ за топене на сняг, снегоходки, котки.......всичко 17 кила, но си бях абсолютно самостоятелен откъм ядене и вода, а и не беше проблем да пренощувам навън ако се наложи...Зимата не винаги има храна по хижите, а и на заслона не знаех дали ще има човек, та се трупа някое и друго кило отгоре за храна и газ..

Корита. Чешмата е там в ниското.

 Снегоходки не сложих. В следите от обувки щяха да се кривят, а отстрани с тях нямаше да стигна и за ден. :)........... За майтап гпс-а отказа, а картата на телефона не щеше да се зареди. Избрах една от двете следи, в гората и по билото и карах по нея. После се оказа, че картата памет се е извадила от машинката.

 Дзверът на Мазалат.

 2-ри ден Мазалат-Тъжа..............Чакам Слънцето....

 Дочаках го. :) ........на снимката Вълча глава.

 Нагоре по въжето на Вълчата глава и ....горе вдясно връх Росоватец, който е следващата видима цел

 Вълча глава, поглед назад.След толкова години най-накрая минах зимно през него.А днес, а утре и те годините минават....Колчетата, които държат въжето тук там са извадени. На едно място се набирате на мускули по въжето, но като цяло качването е безопасно освен ако не носите нещо с тежестта на воденичен камък.

Отдясно на ляво-Голям Кадемлия, Малък Кадемлия.....Между другото колкото и да съм се ослушвал досега тук не съм чул скалите да пеят както се твърди.  











+
+-

:)
 ff


 Голям Кадемлия. Малко по-нисък от Ботев. Едно време са спорили кой от двата върха е по-висок и за да решат спора са заклали две телета и са им забили главите на върховете. Всеки ден ходили да ги проверевят и на Кадемлията първо започнала да се вмирисва главата, та така определили кой е по-висок. :) ....... Ако някой ще го качва да знае, че тази страна първо се минава през Малък Кадемлия, а не се цепи по личащия на снимката път.

 Ботевъ

 Смесите..... Този втория ден беше садо-мазо заради слънцето, което ме изсуши като чируз и снега, който почна да лепи по снегоходките.Сутринта изпих половин литър сухо мляко с бисквитите, по пътя изпих два литра вода....В хижата като пристигнах изпих още две половинки бири(по 500мл), две алуминиеви кутийки газирано(по 330мл), две половинки( по 500мл) газирани безалкохолни и 4 пълни(всяка по 500мл) пахарки супа изядох подправени с една солница сол и половин шише оцет, но всичко попи някъде и нищо не излезе.

 3-ти ден х.Тъжа-заслон Ботев..............Юрушка грамада на снимката........... Никой не беше минавал по този маршрут и от хижата до връх Русалиите заради дълбокия сняг в гората и малко над нея ми отне час и половина газене от което заради усилието, което вложих като стигнах върха усещах как ми треперят шенкелите...Добре че горе беше поиздухало снега, а и около Ботев беше доста по-хладно, а не адска жега като на Смесите. В крайна сметка след първоначалния много голям зор след това беше леко и приятно и пристигнах в добра форма в заслона.

 Връх Параджика

 Ботевъ.

 Паметникът на загиналите преди повече от половин век алпинисти. Напомня ми колко народ е умрял в този район.На такива места искам или не, винаги започвам да си представям какво ли е им е било в последните им моменти. Качването на Ботев може да е като разходка в парка, но и може да е нещо съвсем различно.През зимата от повече от десетина опита, четири пъти съм се връщал преди върха.

 Поглед назад към морето и нос Емине :) - Параджика, Юрушка, Голям Кадемлия...

 Поглед напред в посока към връх Ком :)-Жълтец, Левски, Вежен...

 4 ден-Ботев Карлово през Кочмара......Тръгване по тъмно, че влака щеше да избяга. Изгревът ме завари на Жълтец.

 Много вятър и студ. Два полара, две шапки и ръкавици и за малко и якето да сложа....Долу над Карлово се съблякох по тениска обаче.

 Купена

 Много ми харесват снимки срещу Слънцето особено всичко като се окъпе в жълто.

 Поглед назад докато се насочвам към Кочмара. Въпреки че изглеждаше отдалеч с малко сняг се гази и за там си трябват снегоходки. На Булката, където заради особености на релефа трупа и навява много, имаше здраво сняг и чудно как някакви моторджии бяха стигнали до там, личаха следи по 60см дълбоки на места......Този ден въпреки многото километри умора нямаше, но коленете взеха да скърцат и взех да се чудя какво обяснения ще давам в службата ако се наложи да спра на Равнец за 24 часова реанимация с бира. Много слизане и все стръмно..

мЕнзухар под хижа Равнец. 

 :