неделя, 2 август 2020 г.

Ком-Емине 2020г(7.06-25.06)

Разписаха ни отпуските без да ни питат и в събота 6 юни 2020г се метнах на влака с 40 литра раница с тегло 12кг с водата(11.5кг след като изядох петроханките първите 3 дни) и Соломонките, които бяха едва на 200км, но бяха изпитани в няколко сериозни прехода....Малко прекалено цветни ми идваха, но бяха на промоция със стотина лева по-евтини...Някой ме пита къде съм и затова я цъкнах тази снимка, за да му покажа нагледно........Извадих късмет, имаше много мотористи и хора на х Ком и заради изискванията няма как да се ползва целия капацитет на хижата, но ми намериха място...Не знам вие как сте, но на мен ми тъка под лъжичката като предприемам нещо толкова сериозно като това ходене, някакво радостно -притеснително тъкане...Знам какъв е зор, знам как ме болят краката и въпреки това тръгвам..А върви го разбери.

1 ден.... Х Ком нова- връх Ком-Петрохан- гара Лакатник.........Прогнозите в следващите 19 дни бяха всеки ден гръмотевици и бури, всеки ден..... Тактиката, която се оформи в следващите няколко дни, защото в началото предчувствайки какво ме чака не поглеждах прогнозите, та тактиката беше да тръгвам рано в 5 сутринта и да пристигам по обяд или ранния следобяд, за да изпреваря гръмотевиците.....Вече и от личен опит знам, че 7 юни не е ОК за начало на Ком-Емине, юни е възможно най-лошият избор......Получи се една надпревара до края със светкавиците и бурите и понякога не успявах да им избягам въпреки, че пристигах някои дни и по обяд на следващата предвидена за спане хижа.....





Предпочитам кратките видеоклипчета на които се чува вятърът, шума на водата и разбира се псувните ми като виждам зор, така всичко е истинско, натурално без да го украсявам. 🙂 ....Това е първия час на първия ден, та все още не съм започнал да попържвам времето или болката в краката.


 Бивша хижа Петрохан. Гадовете освен табели със забрана са сложили ограда с ток и идиотите недни са заковали в друга посока три-четири табели там където пътеката се приближава до оградата на хижата като вървите по червената марка ... Това за да не им вървите покрай оградата и да им смущавате спокойствието...Игнорирате табелите, които водят наляво към черен път и продължавате покрай електрическата ограда още 30-40-50 м след което пътеката свива вляво и нагоре по баира.....Преди това от прохода и чешмата като хванете пътеката през тресавището може да се объркате, всъщност по целия преход до морето има места без никаква марка, та затова за да не хабите нерви поне в телефона си сложете нещо за навигация и ако не ви мързи като мен му осигурете нещо срещу дъжда.






Първо минавате един куп баири без вода, после стигате и до такива релаксиращи местенца.




 Към края на прехода в гара Лакатник запука здрав дъжд, а поводът за коментара ми във видеото е, че имаше лодки с хора в реката....Като се зачудя сега обаче на мен ми предстояха 19 дни във вода, с дрехи,които изсъхваха върху мен, ако въобще имаха време да изсъхнат, а хората щяха да излязат след час от реката. 🙂 ...Между другото магазина в началото на селото вече почива във вторник.


2 ден.....г Лакатник - Лескова Стигнах за 8 часа.. Заради гръмотевиците ранно тръгване. На тръгване от гара Лакатник небето беше черно и не изглеждаше добре, но след час изпече.....Очевидно екшънът се отлагаше за следобяда... Всички чешми от гарата до Тръстеная около селата текат...

Снимка като за изложба. 🙂 ...Асфалтът се сече напряко и бях включил гпс-а, но гадината не успя да ме локализира и помислих, че е сдал багажа...Носих и стария гпс, който хаби батериите за 1-2 часа тоест за поправка е, но и той не успя......Реших, че нямам какво да е друго освен трета световна и първо са ударили спътниците, друго обяснение не ми дойде на акъла..







 Не всички знаят колко истина има в този надпис, който е до ................................гробищата на селото.




 Паметник на падналите в Балканската и Междусъюзническата война, а зад гърба ми е паметникът на загиналите в Първата и Втората световни войни жители на селото....Чешмата е вградена в другия паметник

 Това е в продължение на няколко километра..Омазах се до ушите в кал. Лескова знаете е на повикване.. За сам човек няма да си избие нафтата затова не звъня.. Има отворена врата отзад и две спални помещения.. Има и чисти чаршафи. Пъхнах 5 лв на вратата на служебната стая за чаршафите, да не е капо човекът




 3 ден... Лескова-Витиня.. ..Който го болят ходилата последните 9 км до спалнята направо ще му разкажат играта...Има една сипица, един трошляк, който е гаден за ходене..Накрая едвам стъпвах..




 Ей в тази къщичка да идвам за събота и неделя, а? Ще е добре. Трудно се вижда на телефона, точно в центъра на снимката е


След толкова години най-накрая човекът се е научил да пише... 🙂 7 години му правя проверки на това същото място. 🙂 https://photos.app.goo.gl/2yxC4iCfaxXGWAKc8


 Комеминеец в нужда се познава 🙂 ...... След оплакването във фейсбука , че два дена карам на бисквити и сухо мляко мина час и някой чука на прозореца на спалнята.... Директна доставка от София. 
 и 



 4 ден....5:00 Витиня-13:30 х Кашана.. ...Този калпазанин ми изкара акъла, а и аз вероятно изкарах неговия...Издаваше някакъв звук дето го усещах с тялото си...Някой ако знае да каже за какво става дума..В гората на 3-4 км след Витиня имаше сеч и естествено клоните скриваха началото на разклона на пътеката и стотина метра ходих в грешна посока, но бързо се усетих.




 Последните три км преди Кашана просветваше и тътнеше... Излезе ми джигера от бързане.... Очевидно имам фобия от гръмотевици....Минах през *копривите* Беше си ок .Имаше три паднали дървета и три шипки и това е, беше проходимо, дори гпс не извадих, защото марката си личеше....Има потоци като от някои съм пил, но в края на лятото пресъхват или стават мръсни...До фургона срещам циганин дървар с жена си...Питат ме накъде, казвам им, че съм за морето...По погледа му се вижда, че ме мисли за луд и е нормално, аз на негово място щях да си мисля за същото




 Паметникът на замръзналите през 1877г по време на Освободителната война 841 руски войници и 18 офицера....За два дни...Зимите са били страшни в Балкана......На Кашана останах принудително и на следващия ден заради гръмотевични прогнози още от сутринта...В деня на пристигането и на следващия ден ми дойдоха гости на два пъти и всичките носеха бира и кока кола като за цяла армия.. 
 
 
 и още един човек имаше, ама с тази склероза му забравих името, но беше бъдещ комеминеец тръгваш сега юли месец.Да се тагне ако прочете.Човекът донесе килограм ягоди.






 6 ден(5-ят гръмотевично почивен на Кашана).........Кашана -Бенковски....Този път бях много бърз и в 12:13 бях на х Бенковски, но това не ме спаси от бурята. 🙂 Тази част от маршрута как се случва винаги в лошо време я правя и не съм виждал билото..Винаги мъгла, вятър, дъжд, а сега гарнирани и с гръмотевици.....Тези табели и преди 2 години пак някой ги беше отскубнал, слагаха ги, сега пак са на земята.




 В 9:25 съм на Планински извори(водата е 700м след хижата)..Спирам да хапна и пийна, че горивото свършва и след 2-3 минути на място без движение ми затракаха зъбите..Краката разбира се са мокри от сутринта.Вали в началото нещо като леден дъжд, пука като съчми по якето, но не се вижда като градушка не беше и суграшица




 .Ако слизате към Бенковски кучетата в кошарата километър преди това са по 60 кила и падна голям бой ....Не се стигна до спрея или ножа, но ако сте сам внимавайте...Мързеше ме да вадя кучешките бисквитки в този дъжд и само със зъбене ги отблъснах, ама налитаха и са едрички......Преди години тук нямаше мост и газихме. И тогава бяхме мокри, та нямаше голямо значение газенето де. 🙂....Иначе има хубаво овче сирене на кошарата, ял съм, купете си.




 7 ден.....Бенковски-Орлово гнездо....Тръгване в 5, пристигане в 15ч...Най бруталния ден, поне в първата част от Бенковски до Ехо..На Ехо тихо като на гробище, а на Вежен не можех да стоя прав....Никъде не даваха нещо подобно..... Сто км вятър и гъста мъгла на Братаница и връх Вежен и цялото било..За малко да слезна аварийно, не можех да ходя прав по билото в 7:30 сутринта..Целия бях мокър, беше кучи студ, а на тръгване от Бенковски в тъмното не се виждаше на метър и мъглата връщаше светлината от челника обратно и бях като в игра на сляпа баба къде е пътеката.....Пукнах си екрана на тел докато се търкалях около Вежен...Снимката е с фотоапарата..Викам си тука си оставих кожата.....В такива моменти се вижда разликата между истински гпс и използването на телефон за навигация...Исках да заснема видеоклип за ставащото, но още с изваждане на телефона въпреки, че слязох малко на юг и легнах на завет, за да включа камерата телефонът се намокри и отвори всички други приложения, но не и камерата затова го прибрах.




 Фотото нещо се е замъглило по краищата,получило се е като някакъв нарочен ефект. 🙂 Сапунерка е за 100лв преди 10 години я купих






 На Ехо хапнах един боб, чай някоя вафла...Има едно миниатюрно сладко котенце, но забравих да го заснема..Като кукличка е .🙂 Като идете ще го видите........На Козя стена пак заредих с торта и кока кола....Трябва да се яде чат пат, че няма как само на натрупаните сланини да изкарате.



Животните бяха по-малко, но юли сигурно ще са милион...Пак имаше коне и крави дето ги пъдих от пътеката.



 Доста кал и лайна има по пътя към Беклемето.....Към Орлово багери подравняват пътя, май нищо не правят, уж затворено, а джиповете си ходеха до заслона.... Изпрах, къпах се и ядох за трима.. Заболяха ме кокалите, а трябваше да се катеря по пожарникарската стълба на спалнята на втория етаж.






 8 ден....Орлово гнездо-заслон Ботев.....5:00часа от Орлово-7:55 в хижа Добрила- гала закуска-8:30 тръгване от Добрила-пристигане в заслон Ботев в 13:45.....Изпреварих гръмотевиците дето все не идват, само дъжд заваля десетина минути след пристигането ми.....Подсякох Купените, качих се между Кръстците и Костенурката, тоест увеличих си с едно 4 км разстоянието, но вятърът долу беше силен което предполагаше, че горе ще е в пъти по-силен и горе черно и мътно и нямаше видимост и не ми се драпаше по въжетата в такива условия..




 Това е въпросното качване през Топалица което излиза между Кръстец и Костенурката..Джигерът ви също излиза от стръмното.




Тук говоря глупости за ледници 🙂 , ама нали никой не ме слуша в този момент.






 Пийваме, хапваме на заслон Ботев. 🙂 Част от хубавите моменти по маршрута.



9 ден....Заслон Ботев-х Партизанска песен... Не си давах зор, че много надолнища имаше и шенкелите заскърцаха...Ако правите Ком-Емине следващия юли месец звънете в заслона, за да не съвпаднат датите с групите, че тези скакалци 🙂 дето изяждат всичко ще спят там.. И други групи има на частни водачи по маршрута и те са там...Не трябваше да пия ракия, много силна беше, изгори ми джигера... Сутринта мъгла и силен вятър, но това не е проблем щом няма гръмотевици....Не можах обаче да цъкна любимия си връх..



 Вятърът на Ботев е силен, но не е нищо особено в сравнение с този на Вежен преди два дни....Тук беше приятно охлаждащ




 На слизане към Тъжа срещам Събин,който е излязъл да разходи кученцето, оная сладурана дето като мъничка ми изгриза щеките..Сега носеше два метра дърво в зъбите си да си играе, после се бухна в реката ..Няма студ и мокро за нея. 🙂 ...На тръгване Събин я хвана, че е хаймана и като нищо ще тръгне след мен




 Гробът на дядо Фильо...Организатор на Априлското въстание в село Кръвеник..




 Около обяд бях на Мазалат..150 килограмовото кученце беше отвързано и като ме видя се хвърли към мен, аз хукнах около скамейките и то след мен..Трябваше ми минута тичане да разбера, че душичката иска да си играе, а не да ме яде...Много е готин, не бягайте. 🙂 .Хапнах набързо, че само на вафли не се издържа...На тръгване ме заваля дъжда.




 След Мазалат освен адски много кал, когато вали има и поне 200-300 подобни мравуняци...Това вероятно е град с милиарди мравки...Сигурно са свързани под земята..Баси и мегаполиса е това.




 Пристигам на Партизанска песен..Нещо ми убива ..Гледам плата на петата се е разлепил и се сгърчва..Викам тя няма да е, ами ще го махна изцяло...Дърпам и стелката се скъса. 🙂...Имах телефон за спешна помощ. 
 На следващия ден на Шипка ми донесе нови стелки и баници с айрян.




 Тази църната маймунка на Партизанска песен я знам от няколко години, ама нещо е изперкала.




 10 ден....Партизанска песен-Бузлуджа стара...Лош обхват имаше на Партизанскаи на Бузлуджа.......От Партизанска до Бузлуджа много кал, много трошляк дето подбива и много дъжд от Шипка нататък... ..Новата Бузлуджа(хотелът) не работи.. Даже мошеникът ме излъга, че нищо не работи...Изглежда това че дружеството се мъчи да го изгони го кара да прави номера......Старата Бузлуджа работи, много приятни хора.В неделя вечер слизат и понеделник им е почивен ден...Ако позвъните ще дойдат и почивния ден.




 До 2013г не бях идвал тук, но тогава направих първото си Ком-Емине и за пръв път се качих до паметника.




 Тук досъсипах телефона на който му бях пукнал екрана на Вежен, и няколко дни зареждаше, но само ако е изключен..Добре, че открих случайно това иначе нямаше да има редовни постове до края.




 11 ден....Бузлуджа - Ски база... Пак много дъжд и кал..След Кръстец се лази в калта. 🙂 . 11 часа буксувах в калта и чаках гръмотевиците да отминат един час в гъстата гора, умрях от студ и правих лицеви опори в калта.. Готов съм за френския Легион.. 🙂 Сега съм на Ски базата ... Хижарят има проблем, майка му е болна и не може да дойде, но ми каза къде е лютеницата и компота. Ски базата е отворена дори и да го няма, но ако нямате уговорка си носете храната, че поне за момента ще е трудно да ви снабдява.....Прасецът ме реже от 12 км насам и дано се оправи, че падна куцане и не знам как ще стигна утре...Натоварвам другия здравия крак и глезена леко се наду.




 Хванах красив изгрев.. Ако можеше да предам и натуралната миризма на кравешки гомна щеше да е като 5 Д кино




 Ей тези беседки, които всъщност не са беседки, защото имат четири стени без врата са голяма глупост... Не може да се скрие човек от дъжда.




. RIP.....Осем години комеминейци се снимаха до телевизора на тази маса и си гледаха сериалите, сега това приключи.. Вече го няма. 🙁 Беше станал култов предмет по маршрута...С годините обаче се разпадна.




 Осем пътя и нито един не е верният избор






 .Минавайки покрай изоставените сгради на бившата мина винаги ми става едно такова тъжно.. Що живот е кипял, що бира се е изпила и карти са се изиграли на тази беседка.




 Малко *хубости* около Кръстец...Придвижването става бавно




 12 ден....Ски база-Чумерна...Валя ме десет пъти... Кожата на краката е здрава но побеля и се набръчка .....Този път дъжд не снимах, че телефона му свършиха животите....Много кал.....Хускварна са правили някакво състезание и по стар обичай найлоните им ще се разпадат с години, мързи ги да ги махнат.. Има стари обезцветени от поне няколко години.....Не се отклоних до водата на Йорданкиното кладенче, че е 1 км повече, а глезена се наду леко и гледам да намаля излишните км.. Дано някой мине и каже дали са отпушили водата, че в жегите това е важна вода( НОВО ИНФО ЮЛИ 2020 ВОДАТА НА БУТОРА ТЕЧЕ, КАРАИВАНОВОТО РАЗБИРА СЕ Е ПРЕСЪХНАЛО)....Цъкнах водата на Караивановото на гпс-а, но в края на лятото пресъхва, а и с този отворен и дълбок каптаж бих пил само ако сложа хлор ... Третата вода е затлачения извор на 5-6 км преди Буковец и в момента не става. Очертава се в жегата зор в този участък до Буковец...Сега се минава с половинка вода но в жегите и 2 литра не стигат.




 Това е водата на Караивановото хорище...200м след заслона по пътя... Първата табела сочеща на майната си я игнорирате и следва втора, която досега все пропусках следвайки сочещата вдясно първа табела..Все пак в края на юли е пресъхвала...... ..На Буковец нещо не ги бива.. Минавам след цял ден вода и три вафли и ....не били подготвени... За какво да сте подготвени ве? За трета световна война ли? Едно парче сирене и филия хляб стигат, дейба вие със слънчева светлина ли се храните... На пристигане в Чумерна пекна само, за да завали след 5 минути за пореден път и да падне мъглата.




 13 ден.... Чумерна - Изворите на Камчия.






 11:20 на Агликина се дотътрих от х Чумерна..Сутринта мъгла и силен вятър, даваха 70км на връх Чумерна и гънеше дърветата, но долу в основата на дърветата беше умерен ....Днес учудващо не вали на обяд 🙂 Няколко много гадни локви има с тръни наоколо..Калпава марка, ама то къде ли е хубава.. НОвата чешма 4-5км след Чумерна я цъкнах на гпс, но нещо слабичка ми се вижда, а края на юли кой знае... За разлика от нея тази дето е на три км преди Агликина тече като за световно, но е 30 метра отклонение и може да се пропусне ако се блее... Има 10л стара смачкана бутилка с вода, която показва отклонението за водата




 Режеше ме прасеца и прехвърлях тежестта на другия крак от което глезена взе да ме боли... Стигнах по асфалта до черния път до заслон Вратник... Прекалено рано дойдох и почаках два часа съратниците от Сливен...Взеха ме с колата и ме закараха в Сливен, хапване, пийване, изпрах всичко.Превръщам се в кашкавал турист май.




 14 ден......Изворите на Камчия-Котел....Тръгване в 5:15, пристигане в 12:55....Този път не бях сам, имах двама съратници 
 и 
 а един бивш комеминеец ни докара сутринта в пет от Сливен, където спахме 
. ....Изпрах си дрехите в пералня....Нямаше дъжд до Котел само 20-30 кални локви за заобикаляне в тръните.




 Обядът плюс една вафла.




 Малко китки.


 Една малка душица нахранихме във вилната зона на Котел..





 Котел




 Ям кисели краставички, пия Фанта и замезвам чат пат със сладолед.......Купил съм прекалено много храна от магазина на влизане в града, който е веднага след гробището и моста...Всеки път правя тази глупост и купувам ядене за петима....Няколко човека са тръгнали вчера или оня ден от Котел за морето, изглежда го правят на части.




 15 ден.....Тръгване от Котел в 5:15 пристигане Върбица 12:15... Съобразявам се с прогнозите за следобедни гръмотевици.....Този път хванах лявото разклонение на марката след Котел....Не е мръднала тази пътека от години. Същите гадни тръни които ми свалиха кожата.. Стотина метра са, но достатъчно за сто псувни....Лоша е марката по баира.




 Ковид придружен с черепно-мозъчна травма




 Тук вече става страшно и слагам маската.




 Хапвам на Бабой ...Дойде ми много първото ядене, но му намерих цаката и нищо не остана в чинията..




 Това в късния следобяд..Направих втори тур до бистрото..




 Чешмата в курорта е изкормена...Ако само преминавате ще се наложи да купувате вода.




 16 ден......(Върбица-Риш) .....Първо следват 16км до Голямата Нива само с две марки и две табели. 🙂 Това между Върбиш и Риш е участък където са закъсвали за вода най-много хора...Дълго е за обяснение но в жегата, при лош късмет и лоша предварителна подготовка и 20и 30 км може да нямате вода затова юли си пълнете 3 литра и не правете тънки сметки.....Има кърлежи между двата прохода.. Два улових да ми пълзят... Един го открих вкъщи забит в ръката....Изписаха ми антибиотик, удариха ми тетанус, чакам да се гътна..Има и на десетина места по 50-100м шипки и краката ми са надрани.




 Това е снимка на чучура на чешмата дето е на 25км от Върбица. Тече, но трябва да идете до чучура за да го видите, отгоре изглежда все едно е пресъхнала..Затова слезте до нея и пипнете с пръст под чучура, така тече, че не се вижда.. За 5 м едно малко шише.(НОВО ИНФО 22.07.20г ЧЕШМАТА Е ПРЕСЪХНАЛА МИСЛЕТЕ МУ КОЛКО ВОДА ЩЕ ПЪЛНИТЕ НА ВЪРБИЦА)




 ..Вчера тъкмо пристигам на беседката на Риш и два часа пороен дъжд и гръмотевици.. Изгърбих се на скамейките цяла вечер....Някой 🙂 си беше скрил цяла торба с пиене и ядене до Крумовия мост на Ришкия. Голям съм късметлия. 🙂 






 17 ден....Риш-Дъскотна....Бях се изкривил на тясната скамейка и всичко ме болеше....Тази година заради юнското ходене имаше на доста места диви череши и голямо ядене падна, хем на чепки хем много на брой плодчета и ми идваха много добре....А бе може и вишни да бяха, ама много сладки бяха за вишни...А бе някакви вишно-череши ще са били....Много жега беше..На влизане в Планиница един голям пес с шипове около врата ме погна..Боляха ме краката и бях зъл, но се удържах да го лепна с камъни и му дадох вафла.






 18 ден....Дъскотна-Козичино...Тръгване в 5, пристигане в 15:45.....На излизане от Дъскотна минах по левия маркиран път да не се мокря в тревата по десния път и изтеглих късата клечка...Пет големи кучета от спящото наблизо стадо овце ме натиснаха отвсякъде... Голям бой. 🙂 Наложи се да ползвам спрея, иначе щяха да ме разфасоват.. След като се измъкнах не знам от жегата ли от дебелия полар ли, от зор ли, но потта шурна от главата ми.






 Марко....Интересно му е да срещне такова магаре..Аз също се радвах да го видя.






 На Добра поляна бях 8:45... Хапнах баница с айрян, взех си газирано...Нахраних и едно послушно кученце с баница.....Край Сини рид ме хвана бурята около 12:30 мисля... Силен дъжд и гръмотевици.. Наврях се в близката горичка.. Не че останах сух, но поне не бях най-високото нещо на полето...Останах около 30-40 минути, докато се изчисти небето.....След селото се отбих от марката да заснема Доброванските скални гъби...Има клипче ако не сте ги виждали..........Малко лавандула, малко житни класове... все си викам ако имах апарата на Мая Къркаличева какви снимки щях да направя.






 Близо до скалните гъби...Още не са сложили жиците....Тъкмо бяха спрели гръмотевиците и гледам работниците вече се качваха по тях.






Доброванските скални гъби..Леко встрани са от марката, чудно защо след като съм виждал стари зимни марки там, остатъци от основите на коловете де..Отбийте се. 






 Още 1км остава до Козичино, ама краката, глезените, коленете и петите и прасеца ме заболяха след първите 20 км и зор до края.....С триста зора влизам в селото и към магазина за бира и кола и....човекът отишъл да си вземе дрямката ми казаха децата пред магазина.. А бе ти бебе ли си да спиш следобяда.. Не знаеш ли, че газираното спасява живот след жегата и влагата и потенето. 🙂 ....Утре финал, дано стигна, че с куцане е трудно и утре е последния ден с гръмотевици след което почва хубавото време.. И сега кажете, че някой горе не се ебава с мен.






 Козичино-Емона...Тръгнах около 5 заради жегата, в село Емона бях в 14 часа......В Козичино спах във Вятърните мелници..Добре че бяха отворили 4 дни преди това.






 Отбивате се малко встрани от марката по един черен път за тази вода, минимално отклонение.....Може и на чешмата до заведението да сипете, но заведението да знаете не работи и мечтаната студена бира си остана мираж....Водата в жегата я използвах и да си поливам главата, че в края хем жега хем задушно и в края се беше сгорещила и не се пиеше...






 В село Емона имаше едно послушно магаренце..Казва се Теменужка.




Вилата не работи, но по изключение ми продадоха наличното в хладилника..Купих всичкото стъкло, да има, нека тежи. Вече бях перкулясъл от жега и даже приседнах на влизане в селото за 5 минути под една сянка, че ми се замота главата..Ако не бях изпил това вероятно щях да се гътна..Чешмата на 1.5км преди селото е пресъхнала..



 Куцащ, ама доволен...Един приятел ме взе от брега, че иначе както всичко ме болеше и нямаше къде да се спи и яде щеше да е гадна нощ под дъжда, на тръгване небето се зачерни. 












 Който е издържал до края да прочете пътеписа значи е сериозен бъдещ или настоящ комеминеец и му се полага бонус 🙂 ........Това е тема в която има линк за с файл с GPS координатите на всички води по маршрута за качване в навигацията или телефона. ЪПДЕЙТ ЛЯТО 2020г ....

https://www.facebook.com/groups/1824588117655479/permalink/2417944804986471/ ...........А това тук е едно хартиено описание на пресъхващите води, на километрите между всяка вода и други полезни забележки, което описание върви заедно с точните координати и ще ви помогне да избегнете големите сухи участъци с пресъхващи води. https://www.facebook.com/groups/1824588117655479/permalink/3000477536733192/





Няма коментари:

Публикуване на коментар