Близки срещи от третия вид.:) Зима.Мальовица-Вазов-Зелени рид

След последното ходене преди десетина дни от студения въздух ме натисна един бронхит, заради който щях да си изкашлям белия дроб и се наложи седмица да не правя нищо друго освен лежане на топло, ядене и пърдене.

Мислех качването на билото в посока връх Мальовица да е от страна на  Дългия рид, но в последният момент се отказах, защото най-вероятно щеше да е оголен( и освен това снегът все още е подходящ за качване от цпш-то, а от там не бях се качвал.


Първи ден: Говедарци-ЦПШ-х.Мальовица.

*Утрепах* се от ходене.:)
Минах цели 200 метра:) преди да ме вземат на стоп малко след последната спирка в селото.
Над цпш-то беше пълно с малки хлапета,които се мъчеха да карат ски и шейни в калта.
Запомнящо от деня беше едно размазващо падане в стил Шумахер.
Първо погледа ми привлече една фигура дето се движеше в пъти по-бързо от всички останали.
Изглежда се беше спуснал някъде от пистата, за да се засили така.
Не разбирам нищо от този спорт, но беше ясно какво следва, а и тинейджърът се беше засилил към едни забити в земята железни тръби и въжета които чудно за какво са там.
Малко преди да си откачи главата в железата се блъсна в някакъв пластмасов леген или някакво корито беше и заоора с глава в земята.
Спря точно пред железата и металните въжета.
Нищо му нямаше.Стана, отупа се и продължи.
Значи така се спирало като караш ски.:)
Всички мераци ако някога ги е имало  да пробвам да покарам ски  се изпариха на мига.
Нагоре до хижата има много лед и колкото и да внимавате все ще паднете.
Слънцето тъкмо се скриваше зад върха и беше хубава гледка.











Тези  три дни ходене бяха много странни.
Срещнах последователно същите четирима човека, които бях видял при предишното си ходене  преди 10 дена в Рила.
Първо в хижата видях Румен Радев(от форума). Този човек изглежда не слизаше от планината, защото когато и да ида Той все е там.:)

Между другото миризмата на котешка урина в хижата вече я няма.
Не бях ходил откакто са се сменили хижарите.



Втори ден: Хижа Мальовица-връх Мальовица-Додов връх-Вазов връх-Отовишки връх-х.Вазов

Ставам рано, но се мотам.
В последния момент преди тръгване откривам, че антисноу пластините, които са на петите всеки момент ще паднат.
От две години мъкна няколко *миши опашки* и ето че им дойде времето.
За да са по-компактни им бях прекарал краищата през дупчиците, но на обратно, за да не заключат. Голяма грешка.
След толкова време се беше получила някаква умора на материала и зъбчето дето заключва се беше разчекнало и не зацепваше.
Така че ако си носите *миши опашки* не правете тази глупост.
Както и да е. Загубих както и очаквах и пластините на петите, тези отпред ги няма отдавна.
Нагоре пътеката е така отъпкана, че на моменти се хлъзгаш и затова сложих котките.
Ходи се стабилно с тях и няма опасност да се проснеш по гръб.

Имах и една леко комична и странна случка сутринта .
Малко след хижата спрях да пусна една вода.
В този момент ме напъна и една здрава кашлица.
Кашлям, пикая, тръскам го и псувам  кашлицата.
Малко след това някакъв шум ме кара да се обърна и гледам двама човека на тридесетина метра.
Стреснаха ме защото не бях видял някой да излиза от хижата.
Бяха се заушили и не разбрах мъже ли са жени ли са.
Казах им добро утро, но ушите ми нещо браждяха и не чух какво ми отвърнаха.
Веднага след това се зачудих дали са присъствали на представлението , когато си бях свалил гащите гледах надолу и псувах.
Какво ли си бяха помислили горките хора.
В крайна сметка нямаше как да знаят че псувам бронхита си, а щяха да виждат човек със смъкнати гащи който си е хванал оная работа и вика:
-Майка ти да е@а!
Представих си случката отстрани и естествено ме напъна един смях , който пък естествено предизвика силна кашлица и ...другото го знаете.
Видях ги още веднъж хората и после изчезнаха яко дим.
Чудех се дали са върнали уплашени от хахото който върви пред тях.
Другата ми версия беше, че са се отклонили към заслона вляво.
Всеки път като спирах гледах пътеката към заслона, но не видях никой.

Докато човек крачи към надвисналите страховито Зъб и Орловец усещането не е като да крачиш по  главната улица в града и предвид странно изпарилите се хора за всеки случай ударих един кръст. Профилактично. :)
Между другото ей ги на снимката  Орловец, Голям и Малък Петел.




Поглед назад. 



 

Малко след това слънцето прави опити да се покаже пак там някъде.




Това  по усещане, защото с фактите хич ме няма май е Еленино езеро, а насреща е Орловец.








Чудно защо пътеката по едно време се отклони от коловете , които останаха отдолу вляво. Виждаше се, че до тях няма пъртина.
Това очевидно е пряк път и после пъртината и коловете се събраха към Еленино езеро.
На едно много стръмно място преди това, където се подсича има два метра лед, където човек може да се лизне. 
Аз за какво го нося тоя пикел запасан на кръста.
Затъкнах едната щека в колана и забих пикела в леда.
Прекрачих леда и дърпам да извадя пикела, ама той пущината не мърда.
Все още съм в крайчеца на леда и не мога да дърпам силно, не мога и да го пусна защото е вързан с каишката за ръката.
Седя в нещо като шпагат на това много , ама много стръмно място и се чудя това къде попада в класацията на тъпите моменти които съм имал.
Отредих му една от челните позиции, защото се случваше в момента, а не защото беше кой знае какво.
Лека полека го разхлабих пикела и го извадих.
Чудно защо не го помнех от предишното си минаване това място. 
Тогава минахме по Дългия рид от манастира и слязохме на цпш-то.
Очевидно тогава сме вървели по нормалния път.

Този път нямаше с кой да приказвам и цъкнах всички колове от езерото нагоре до билото, които ги няма на картата.


Взеха да се появява нещо като мъгла, но някак разкъсана и забързах, че не ми се щеше да ме хване горе. Всичко обаче се размина .





Преди да се кача догоре подсякох, защото пъртината вървеше от там , а и най-горния кол видях, че го имаше отбелязан и нямаше нужда да се катеря чак до там.
Ето ме вече горе и това май е поглед назад на изток.


Поглед от върха:




Тук се виждат последните метри от където става изкачването на билото.
За тези които не знаят това почва от долния ляв край на снимката и почти стига до горния десен край :) Ако се вгледате пъртината личи. Снимано е от връх Мальовица.




Обръщам се обратно и цъкам и Додов връх вляво, Урдиния циркус вдясно и Калините в далечината.



На слизане от Мальовица в посока Додов срещам първите за деня хора.
Тръгнали са още в пет и половина от хижа Вазов.
Този ден стотина човека щяха да се изнесат от Вазов в посока 7-те езера, Зелени рид и Мальовица.

Въпреки че южните склонове са оголени, ръбчето на Додов връх има доста сняг.









На качване в хубаво време не е проблем минаването му стига да има като в случая някой който да е минал преди вас и да не се чудите поредния огромен камък катери ли се, отляво или отдясно му се минава.
На слизане ще е по-неприятно.
Аз затова и отложих слизането му миналата година, за да го кача тази.:)


Поредната снимка със заслепяващо слънце на нея.



На следващата снимка очите ви може да си починат, защото слънцето ми е в гръб и не съм го снимал.:)




Ето и няколко без глупави коментари.:)
















Преди качването към Вазов връх срещам групичка от няколко човека.
И тук изненада.
Срещам втори човек от тези, които видях при предишното ходене.
Тя Анито милата така сме я навикали изглежда за предишното и ходене без железата, че сигурно си мислеше, че ще и се скарам нещо и  вместо *добър ден* ми показва пикела си и вика:
-Имам си, имам си :)

Сетих се, че им предстои слизане по ръбчето на Додов и набързо и обясних  как ако се наложи слизам по стръмните места, а именно седнал:) и да не се притеснява че малко ще се намокри от снега. 
Пожелахме си лек път .
Стисках и мислено палци докато се качвах към връх Вазов.

Поглед назад докато се качвах на връх Вазов. 














Тук някъде срещам още една групичка.
Нямат пикели или котки.
Майтапим се известно време.
Успокоявам ги че щом са се качвали на Калините предния ден значи са взели изпита за джедаи и нямам как да не се справят.
Гледам и в сайта на ПСС-то няма инциденти, така че са се справили.:)

Поглед някъде от Вазов връх в посока Калините.



и поглед назад



Като слизах към Раздела седнах да почина и хапнах вафлата, която ми тежеше цял ден.
Разни групички идваха от Вазов но през Отовишки и продължаваха надолу по Зелени рид или към езерата.
Беше рано около 12 часа, времето беше хубаво затова реших, че е добра идея да се понапъна още малко и да мина през Отовишки връх.
Бях се поизморил от бързане, ама какво щях да правя в хижата толкова рано.

Поглед към Върла вляво.



Поглед назад докато се качвам към върха. Вижда се, че вече има козирки и много много не трябва да се приближаваме до ръба.



Вече съм минал Отовишки и това в средата изглежда е Сейменски камък.
В ляво има колега турист който ме черпи няколко ореха.
Изчакваше негов познат любител на биричката, който се тътреше по-назад с метално кенче в ръка:)



А това е хижата.Точно до датата на снимката.:)












Много жега в края на този ден.
Сварих се и изгорях.
Слизам до хижата и едно огромно бау излайва и идва да ме подуши , което е един вид *здравей* по кучешки.
Казвам здрасти на Ради, който учудващо ме помни от миналата година по това време.
Очевидно единаците дето щъкат сами зимата сами не са толкова много и затова ме е запомнил.
Казах им, че от цяла Рила тук снегът е най-много буквално на места в пъти повече.
Усещаше се обаче и тук безснежието.
Калините миналата година по това време бяха като гладка писта, а сега се виждаха доста камъни.
Пийнах чай, хапнах от халвата с която ме почерпиха и снимах ей този дебеланко, който по едно време се настани в мен.







Трети ден:Прибиране по Зелени рид.

Този ден се видях с Фена и усмихнатата му спътничка и така  всички с които се видях преди десетина дни около Заврачица ги видях и през тези три дни.
Освен тази поредица от странни срещи и невероятния изгрев на който цъкнах стотина снимки, този ден нямаше нищо по-интересно.
Беше си едно голямо препускане да успея за автобуси и влакове и накрая между другото всичките ги изтървавах за по 5 минути .
Успях за 5 часа да стигна от хижа Вазов до Говедарци и краката ми туптяха.
Никой не спря по асфалта, предполагам защото и на никой не съм махал, но аз на инат никога не махам на стоп и разчитам на това че някой шофьор ще успее да ми прочете мислите и ще спре.


Ето и изгрева над Мальовица. Повече снимки на изгрева в линка дето ще са всичките.


































Стигам селото и една кола от тези насрещно движещите се набива спирачки и се връща.
Познати физиономии.
Отиват на курс за лавинна безопасност.
В тази кал каква лавинна безопасност, ама ...:)
Ще им трябват белове(права лопата с която обръщах едно време лозето  на село)
Шофьорът се обръща по име към мен, ама не го познавам и само му кимам.
Решавам,че е някакъв познат на Фена.

Пламенеее! Да признаеш кой е човекът дето си го снимал на снимките, които си пущал във форума, защото няма начин този в колата да си бил ти.
Емил като говорих с него после ми каза че си бил ти, ама не вярвам. Нещо се е объркал.
И да не се обадиш ей..