петък, 29 януари 2016 г.

Рила.Зима.От Костенец(Белмекен) до Самораново(Дупница) по билото.

Рила.Зима.От Костенец(Белмекен) до Самораново(Дупница) по билото.


Първи ден: сряда 16.12.2015 Костенец-хижа Белмекен.  

Не го бях правил досега за 4:15 часа от вилите до хижата зимно с тежка раница и пропадане в клека. Калоян зададе такова темпо че ми излезе душата. smile emoticon Снегът почва от клека нагоре. Дърва на хижата няма и разчитате на пухенките и на чая. Пиете вода от езерото, където дрис@@@ живите риби, а умрелите се разлагат или топите сняг. И двата варианта не ги бива, но няма друг избор.





 Втори ден: Хижа Белмекен-Заврачица.

Обектива на апарата беше замръзнал и не можеше да се отваря изцяло затова е черно по краищата. 





Сутринта в четвъртък времето беше лошо със силен вятър и лоша видимост. Покрихме се със скреж. Леко се притесних как ще лазя по ръба на Острец в такова време.







 На слизане Равни връх към Острец като по поръчка времето се оправи. От раз. 




Хало-ефект. Според уикипедия се получава при много студено време от снежните кристали. Водата въпреки силното слънце замръзваше в шишетата. Така беше през всичките дни. 






Въжето на Острец.Поглед назад. За пореден път драпах по оголените камъни, а въжето ми идваше прекалено високо на места. 





 Някъде натам сме.




 Сигурен съм че се повтарям, но другият начин да се отзовете над облаците е да се качите на самолет, ама не е същото.









 По долините си трябват снегоходки макар и южно по билата да е оголено.Ако не за друго то снегоходката ще предотврати кракът ви да попадне в някоя тясна дупка между камъните и няма да го потрошите. Обхват няма и хора не минават със седмици и ако си счупите крак .....дано сте оставили 200лв за овца за курбан на близки и познати.



Мусала:






 Трети ден: Заврачица-Грънчар. 

Връх Овчарец заради малкото сняг го минахме почти по лятната пътека, но с котките на краката, пикелът в едната ръка и щеката в другата. Ако някой ви каже, че пикела е по-важен от щеката го слушайте, но с едно на ум. Има места където ще запазиш по-добре равновесие с щеките докато с пикела, който е късичък и се забива в снега като нагорещен нож в масло ще залитнеш и паднеш и наистина ще се наложи да го използваш, а наложи ли се да се спасяваш я камилата я камиларя. Затова от чужд акъл, а и от собствен опит ползвам по-добрата комбинация от пикел и щека.Пазя равновесие с щеката, която е дълга и не затъва заради голямото перце в края а ако се лизна съм готов да я пусна и да скокна върху пикела като се надявам да не си разбия физионоимията в лопатката му или да го забия между ребрата си. :)По голите заледени камъни на билото щяхме да строшим някой крак ако се подхлъзнем, а лятната пътека беше с южно изложение, с малко сняг и беше добре очертана, а не като заледена писта за излитане каквито са обикновено летните пътеки зимата и затова си позволихме да минем оттам. Беше малко по-безопасно иначе в никакъв случай нямаше да го направим. Вижда се оголената земя на която сме стъпили и която се огрява пряко от слънцето през целия ден. Склонът отсреща не се огрява пряко и беше заледен.







 Седловината Джанка обаче за пореден път си е Джанката трака заради навятия сняг и се затъва гадно в клека. Почна едно лутане сред клека. Пъртина имаше последните два дена, а първите пет газехме в клека сменяйки се с колегата като той пое повечето зор заради лошата ми форма. Ако бях сам както се очертаваше часове преди тръгването,заради лошия сняг щяха да ми трябват девет дена и нямаше да успея за седмица.Щеше да се наложи да разделя някои етапи на две. Това е залеза от хижа Грънчар.







 Четвърти ден: Грънчар-Рибни езера.  

Времето беше почти без слънце и се вървеше лесно. За Джанка и след това за долината на Канарското езеро си трябват снегоходки. Ще си потрошите краката ако пробвате да слезете към Канарското без тях. Затъва се и се пропада в клека и между камъните.





 За гледката нямам думи. Хоризонта разцепваше.


















 Това на снимката по-долу  трябваше да го качим на другия ден ако бяхме избрали минаването през Бричебор към манастира. Избрахме обаче друг вариант. Триметровия праг по зимната пътека преди Йосифица този път го видях по светло. Чудех се как съм го минал със снегоходки предния път. Сега ги махнах и се качих по-лесно, но за хора със страх от високото пропастите от двете страни са си предизвикателство.
Качване към връх Йосифица докато снимам. Тук преки пътища зимата няма затова твърдо по зимната. Авторът на зимния пътеводител казва че при определени условия и по лятната може да се слезе към хижа Рибни езера, но не сме чак такива джедаи. Оказа се че сме му правили пъртина на човека.Вървял е ден след нас и се е чудил се е на кого са тези *снегоходкови следи*.






  Малко преди хижа Рибни езера. Няколкото литра вино което бяха оставили случайно минаващи ми дойде дюшеш. Бях се обезводнил от сухия студен въздух за кой ли пореден път въпреки че ползвах специални прахчета и не ми се пиеше вода, пак ми се гадеше от нея и ударих половинка от виното от раз. Последва *пияната брадва * докато цепих дърва за печката. Нахраних котарачета с пастърма, но едва ли ще оцелеят двете. Малкото коте въпреки, че изглеждаше пухкаво беше само кожа и кости и на пипане нямаше грам мръвка и подкожна мазнина.Ядат веднъж на две три седмици, а останалото време се топят от глад. Просто зимата не минава почти никой от там.Бяха направили един куп бели. 






Пети ден: Рибни езера-х. Мальовица. 

Най-трудният физически преход. Много газене и пропаданев клека в долината на Маринковица след Рибни езера и преди Кобилино бранище и много силно слънце от което за малко да получа слънчев удар. По едно време почнах да си пълня шапката със сняг и да си охлаждам главата, веднъж сложих и в гащите че малкия Ивайло направо щеше да се свари, а в същото време водата замръзваше в шишетата. Изгорях и окьорвях от отражението на слънчевите лъчи от снега.Очилата се запотяваха и чат пат ги свалях. Единствено мислех как да дишам и да не пукна от умора и прегряване, а уж бях в добра форма. Калоян спаси положението като правеше сам пъртина от Кобилино нататък, иначе ако бях сам щях да го направя на две части точно този преход. В хубав фирнован сняг няма да е проблем и целия да го направя самостоятелно, но сега си беше мъчение. Не смееш да стъпиш заради неслегналия сняг, защото не знаеш какво е отдолу. След река Маринковица в клека пропаднах до гърдите, излезе ми въздухът, а шината на раницата освен лек ногдаун ми направи синина отзад на главата.
















 Вечерта на хижа Мальовица беше първата в която виждахме хора от пет дена и за първи път ядох нещо различно от сланина и пастърма. Пастърмата въпреки че беше хубава и за 36лв килограма ми беше опротивяла и реално за пет дена съм изял само 350 грама сланина и 250 грама пастърма. Сутрин пиех по чаша(500мл) сухо мляко с много захар, а по пътя по една шепа на ден сушени плодове и ядки. Това ми беше яденето за първите пет дена.В Мальовица си поръчахме по два боба, огромна наденица с трушия и аз лично си взех 5 литра газирано половината от което изпих още вечерта. Пак се бях обезводнил и станах само веднъж до тоалетната. Първите пет дена нямахме обхватна телефоните в никоя хижа и само около връх Овчарец за кратко се свързахме да кажем на близките че сме ок. Вечерта в хижа Мальовица и с ел. контактите в стаята разцъкахме тук там. Обадихме се на близки и познати, прегледахме новините





 Шести ден: Мальовица-Вазов. 

Лек преход, но ръбчето преди Додов връх не е за подценяване от аджамии като мен дори и в хубаво време и ясно време без вятър. Не че е трудно технически.Чисто психологически е проблемът. Не трябва да правиш грешна стъпка.Най-лесно е с тръгване от хижа Мальовица защото го изкачвате. В обратна посока е по-зле. Веднъж го бях минавал, но тъй като много държа на целостта на кожата си леко ми тъкаше. За качването на връх Мальовица предната вечер бях прочел нещо интересно, което обясни едно мое чудене преди време. От няколкото качвания бях забелязал че понякога отъпканата в снега пътека следва стриктно зимните стълбове. Лавини също съм виждал само по зимната пътека от Еленино езеро нагоре. От човек, който разбира от лавини и се занимава вече 25 години с това разбрах че досега от езерото нагоре по лятната не са падали, докато по зимната пътека и аз от няколко ходения видях няколко лавини. Така че гаранцията на зимните колове е гаранция Франция дет се вика.Оказва се, че лятната пътека от Еленино езеро нагоре е по-безопасна, но сега в това безснежие и дума не можеше да става за лавини и минахме спокойно по ...зимната.




smile emoticon  


Въобще всеки който иска да посети зимната планина времето до края на декември е относително безопасно за лавини.Лично аз декември съм виждал само една в гората над Рилския манастир в посока Баучер.









 Изпреварили са ни на върха.







От връх Мальовица. 










 Ръбчето на Додов връх след като успях да го мина без да се претрепя. В последния етап се подсича едно почти отвесно място(на страха очите са големи) От бързане бях на няколкостотин метра пред колегата и съм минал не откъдето трябва. Калоян мина от друго място и взе да ми пили сол на главата, че не е трябвало да минавам оттам и имало по-безопасно място. За да отпразнувам, че запазих кожата си цяла си направих гала обяд с наденицата и трушията, която ми остана от вечерята в хижа Мальовица.Егати как му се услажда на човек яденето малко след подобно начинания. От тук нататък и баба ми можеше да се справи без проблем.





 Урдиния циркус:






 Качваме се към Вазов връх. Поглед назад.







 Ефекта Уау. :) 






Връх  Върла на преден план. Това което се вижда на цялата снимка го минахме последните два три дена.





 Върла. Това осветеното. :)








 Котьо си пече дупарката на печката докато хапва пастърма за 36лв килограма. Хижа Вазов. 







 Седми ден 22.12.2015: х.Вазов-Отовишки връх-Птичи връх-Черни връх...Самораново- Дупница.....вкъщи малко след полунощ. 


Първо влязохх в банята.Не се бях къпал от седмица и уличните кучета бягаха с вой ако направеха грешката да ме доближа.



Калините си смениха цвета на няколко пъти докато слънцето изгряваше. 








 Надолу в гората хванах лятната синя пътека която минава покрай хижа Отовица. После по черния път и асфалта до Самораново. Поглед назад. 










Няма коментари:

Публикуване на коментар