Тъжа-Ботев-Карлово февруари 2019г

Плановете за пристигане в село Тъжа тотално се объркаха след като в събота заради дерайлирал влак спряха движението на влаковете около Пловдив и след смяната на влак, такси, автобус, пак влак и накрая и каруца :) пристигнах над село Тъжа откъдето продължих пеша към хижа Тъжа......Реално хванах стопа в горния край на селото и краварят рожденик ме вози около 500м. Почерпи уиски и бонбони за празника.

 Макар, че тръгнах късно от жп гарата, около 10:20, темпото беше добро и въпреки 15кг раница в 13:30 бях на разклона за Триглав в добра кондиция и кроях планове как ще се кача същия ден и на връх Русалка....Имах някакви далечни опасения за това на снимката, а именно липсата на следи нагоре от х Триглав, но се надявах до последно за пъртина. Виждайки това на снимката плановете и надеждите се изпариха и започнах да се чудя дали ще успея по светло, а по едно време се чудех дали въобще ще стигна, че коленете ми се разкачиха от килограмите сняг който лепеше на снегоходките в следобедната жега.

 Разбира се подобни навявки по метър не бяха навсякъде , най-лошото беше лепнещия сняг заради който ходенето беше мъчително. Двата литра вода свършиха, а от трите чешми само първата имаше вода и естествено по закона на Мърфи не сипах от нея, защото тогава имах доста и не знаех какво ме чака..

 Поглед назад. На това място дали заради водата, дали защото е нещо като свлачище пътят е изровен. Там където е отрязаното и сложено като парапет дърво има *изрязана* от водата или заради свличане част от пътя, просто си липсва.....Знаейки за това минах два метра по-нагоре. Имах притеснения заради големите буци свлечен сняг на подобни места преди това, че снегът може да се свлече в пропастта, а тук сняг си имаше, метри висок в другия край на пътя и десетки метри сняг право нагоре в улея тежаха над пътя и бяха готови да се свлечат, беше зарито в сняг...Докато минавах се чу силен *пукащ тътен*....Въобще не погледнах, а направо изрових снега спринтирайки до другия край на улея...Нищо не падна, ама егати и звука, изкара ми акъла......Да добавя малко инфо след коментара на колежка, че вероятно трясъкът е бил от падащ лед от водопада, който е на стотина метра, но тогава не ми дойде на акъла, че това което издумка над главата ми е от ехото от клисурата.

 

Тече си, какво да кажа друго.

Това е *пътят*, но в края вече имах надежда, че ще стигна и беше по-леко въпреки залепналия за небцето език..Преди време се майтапех с едни приятели дето им се наложило да пренощуват аварийно на Смесите, че колкото и да е лошо времето няма как да не стигнат до хижа Тъжа, все пак това е широк черен път. :) Оттогава един път не успях да стигна на няколко километра от Кадемлийското заради снежна буря, а сега за малко да се откажа заради липсата на пъртина и главно заради жегата, която правеше едно нормално ходене в истинско изпитание. :) Малко преувеличено звучи, но аз все пак не съм вчерашен пешеходец и въпреки кекавите си кокали правя чат пат сериозни преходи и съвсем отговорно мога да заявя, че след 60-70км преходи които съм правил за ден не съм се чувствал така разкапан както след това ходене до х, Тъжа.

Слънцето препича, а вода няма. Чудех се дали да не извадя газовия котлон и да си стопя вода, но вече бях във фаза когато ми се гадеше от чистата вода и не можех да я преглътна и нямаше смисъл, а и хижата се виждаше.

  

На другата сутрин поглеждам с притеснение нагоре към пътя за Ботев. Стълбовете за заровени до половината, поне метър сняг...Знам, че положението в гората ще е най-зле, там каквото трупне остава и не се топи...Няколко пъти съм минавал зимата по този път, но за пръв път съм притеснен, че няма да издрапам заради многото сняг, а и не успях да се възстановя след вчерашното садо мазо...Решението беше давам нагоре, а там се надявам по билото да няма чак толкова сняг както винаги е било от предишни минавания..50 минути ми отне да стигна от хижата до горния край на горичката, а до там няма и един километър. :) С това темпо си викам на Коледа ще стигна връх Ботев...Имах обаче късмет, горе навсякъде си беше нормално ходене.

Стой си там му викам на слънцето, че още не ти си е разминало за вчера, ама не слуша.

 

Връх Русалка. Перфектен е за фотографите, защото е изнесен встрани от билото и поне аз преди време с една сапунерка направих чудни снимки от там.

БОТЕВЬ

 

Не че снегът е повече от други години макар, че наистина има доста, но така никога не го е завихряло, навявало.....Така да затрупва вратата и да пробиват дупка за да излязат, така не е било от 13 години по думите на Вальо

 Първи стъпки във възстановяването, после имаше още доста стъпки в тази посока...Реално до Ботев преходът беше два-три пъти по-лек от вчерашното изръбване.

 

Котачето, много гальовно.

каланетика.

Докато снимах Сузанка обут с чехли се изплющях по гръб и влетях легнал през вратата, защото двуметровите натрупвания на сняг се бяха заледили и беше като ледена стръмна пързалка. Затова запретнах ръкави и издялках с лопатата едни стълби като им зададох даже наклон. В задния край всяко стъпало е по-ниско от предния си край

Трети ден Ботев -Карлово през Кочмара...Успах се и тръгнах късно около 7 часа и изтървах изгрева, но аз и не съм фотограф и снимам с наличния телефон стар модел Нокия, че сапунерката вече не ми се мъкне.

Изненада ме колко бързо се показа слънцето, но ме мързеше да се връщам надолу, за да го хвана тъкмо когато се показва горният му край.

 Навявки разни. Затъва се в тях. В крайна сметка ако ще минавате по маршрута Ботев-Жълтец-Петолъчката-Кочмара-Булката-Карлово е по-добре да си носите снегоходки. Надолу е песен ако не ви болят коленете

Тук вече се оглеждах за Чупакабра, защото егати и размерите ще е тоя дзвер. Подозирам обаче, че е куче, защото имаше следи и от хора минали преди дни.

Минзухари в района на хижа Равнец.   

15-18 декември 2019г... От Сапарева баня до Предел. Нов опит. Този път успешен

СТАРА ЗАГОРА-ХОТЕЛ РИЛСКИ ЕЗЕРА-14.12.2019г........Малко предисловие...Меракът ми да мина зимата от север на юг през цяла Рила от Сапарева баня до Предел е още от 2012г.....От три опита винаги закъсвах в частта между Рилски манастир и х.Македония....Незнайно защо бях си навил на акъла да мина нагоре покрай Царев връх и седловината Добро поле и така ми се събираха 28км и 1950м положителна, което за самостоятелен зимен преход с тежка раница беше утрепия.....Имаше моменти тогава в които газих до кръста и едвам се набирах нагоре, защото беше много стръмно, но с по метър навят сняг и в крайна сметка заради напредване на времето, изтощение и лоши прогнози се отказвах при достигане на билото и слизах обратно....Веднъж все пак успях да го направя този проблемен участък по царевръшкото било, но не беше цялостно преминаване от север на юг, а тръгнах от манастира с пресни сили затова не го броя...Да не говорим, че в буквалния смисъл щях да пукна от зор при това преминаване затова сега реших, че е крайно време да променя маршрута в тази му част, за да завърша най-накрая успешно и без прекъсване това преминаване от север на юг.....Седмица преди да тръгна направих две еднодневни до Мальовица и Мусала ей така да помириша снега.....Даваха го 4 хубави дни затова не се чудих и събрах раницата, която с няколко кила храна и газ и всички зимни джаджи вкл и водата натежа до 18кг, което леко ме отчая, защото знам какви мъки е да газиш сам и катериш с нещо толкова тежко....Смених 3 влака, 2 таксита и 1 автобус, за да се добера за половин денонощие до хотел Рилски езера...По пътя научих и няколко думи на индиански от качилите се в Ихтиман, които ми отровиха с миризма душата и надуха главата, но вече знам, че на езика на маите торти е тортес, а сладкиши е сладкес, така че всяко зло за добро, поне научих някоя чужда дума.

 ХОТЕЛ РИЛСКИ ЕЗЕРА-РАЗДЕЛА(по зимната)-ОТОВИШКИ ВРЪХ-ХИЖА ВАЗОВ..15.12.2019г..................................
..........................Платих си 25лв за нощувката, хапнах в туристическата столова, която е в едно трудно откриваемо мазе, наредих десет-двадесет пъти багажа, написах стотина глупави коментара във фейсбук....все неща,които човек прави или като няма работа или като е леко изнервен и стресиран.... Зимната планина си е страшна, поне мен всеки път ме хваща шубето и ставам за кратко вярващ, ей така за всеки случай, че знае ли човек. :) ... Това обаче не ми пречи да започна да псувам, когато вземат да ме болят краката и да не ми стига въздухът по баира....Имаше още двама в стаята, които щяха да катерят някакъв лед, но се успаха и вместо в 3 сутринта се събудиха в 6. :) ...Тръгнахме заедно по тъмно, викам си тези са с 3 кила раници ще направят малко пъртина, но хората не бързаха и ги оставих назад някъде..Чудих се после къде се загубиха, защото все едно се изпариха и може и да са се върнали....Стана светло докато стигна до Харамията..Преди улейчето сложих котките...Преди години на първото си минаване от тук се хлъзнах и заорах надолу под снега.То не че тогава нямах котки, но имаше много пресен сняг и очевидно съм минал по камъните, които бяха затрупани и котката се хлъзна и забих надолу....Поддържах добро темпо, горе долу можеше да се каже, че бях във форма макар, че някой кокал винаги можеше да сдаде багажа неочаквано и да сложи край на всичко..

 Това тук е на слизане към Паниците....Малка част от езерото не беше покрита със сняг, а само чист лед...Обикновено се чудих дали няма да цопна, защото никакво не се виждаше....Малко беше снегът, но имаше навявания и се затъваше тук там....Сложих пак снегоходките...На този маршрут сигурно 5-6 пъти го правих това..Не винаги има нужда от едното или другото, но хем се ходи стабилно, хем не тежат и двете на гърба...

 Тук вече съм се качил на Зелени рид...На това място са едни от най-красивите гледки по този маршрут към Урдините езера....От дясно са Паниците, отляво са Урдините езера...Има козирки към Паниците затова по-далеч от тях, но пък може да се плъзнете към Урдините затова да ми е мирна главата котките на краката и пикела в ръката..Духаше много силен и студен вятър и се навлякох с двата полара, мембранното яке,шапка, ръкавици, ски маската.....Обикновено рядко слагам всичко това, но си беше студено с този вятър....

 Видеото не е добро, но и да беше няма място за сравнение от това човек да е на самото място....За кратко се опитвам да се отпусна и да попия усещането.....Човек никога не знае дали ще се върне някога пак на същото място и дали ще види това отново....Гледката може да си я припомня от снимките, но усещането няма как затова се отпускам и го оставям да проникне чак в костния ми мозък, за да се запази по-дълго време. 

 Новият облик на камбанките...Все още не бяха изцяло в лед и звънтяха чат пат каквато е и основната им задача като е лошо времето и няма видимост....Ходил бях прекалено бързо въпреки воденичния камък на гърба ми и мотането за пращане на клипчета във фейсбук...За 3:20 часа бях дошъл до тук затова реших, да мина по Отовишкото било.... Жегата от пещта тъкмо беше взела да се усеща и скоро щях да остана само по тениска....

 Козирките бяха големи и се държах далеч от тях.....Тук пак, за да не се лизна към Пазар дере си сложих котките..Не обичам на места където наклонът може да ме утрепе да нося снегоходки въпреки, че беше именно за такива, но предпочитах да газя.....Никой не беше минавал и се потъваше и газеше и ходенето стана трудно...Жегата ме подпали, прегрях....Хубавото беше, че с никой не делях гледката и си беше само за мен

Калините и хижа Вазов........По хубост може да се сравни с гледката на Урдините....Минаха мисля 4 години откакто бях се качвал от хижата към Отовишки връх и бях позабравил откъде точно го направих...По спомен беше между Отовишки и Сейменски камък...Оказах се прав, значи склерозата не ме е натиснала чак толкова силно все още.

Клипчето е от Отовишки връх...Вижда се цяла Рила като на длан...Реално няма нужда да се качват последните метри, защото леко се подсича в горния край, но от върха се вижда по-добре...

Слизането надолу към хижата е стръмно, затъва се и се пропада, като ако улучите някое дере с вода влизате и до кръста, а обувките ви подгизват от някаква рядка кал както ми се случи де. ..Снегът се свлича от тежестта ти по стръмното и пикелът е добра идея...Особено ако се чудиш отде да минеш и попадаш на най-стръмните места......Слънцето вече беше нагряло и усещането беше като да си в пещ...Обезводних се и в такъв момент повече от солите помага попържването на снежната покривка...Кога обаче ще видите Калините така, та си струваше зора.....Трима човека тъкмо си тръгваха от хижата.....Не бързаха, повъртяха се ....Сигурно ме видяха как шаря като ударен изтребител по целия склон и се чудеха дали ще се оправя..

 Черното вампирче Дзен. :) ...Като се опитах да вляза в хижата двете кучета или по-скоро кастрираната преди 5 дена женска ме натиснаха..Или беше много изплашена или се беше озлобила от процедурата, но отиваше да хапе . ..Опитах със суджук, ама тоя път номера не проработи......Викам си стана тя каквато стана, хижата празна и само двата звяра вътре и не мога да влезна....След малко обаче отнякъде изскочи Венци и ги изкара навън...Дзенчо се беше наврял в един долап и само очичките му светеха(на една от снимките в тъмното се виждат само очички и зъбки. :) ..Той обаче беше подкупен и луканката и кашкавала го изкараха бързо от там и го превърнаха във верен мой почитател за целия ми престой в хижата... Ето 5-6 снимки и клип за двамата бандита Дзен и Сури, които нещо бяха скарани и се бяха били затова и втория котак го нямаше до вечерта, когато дойде да се изтегне до печката. https://photos.app.goo.gl/nPWaMcpVX8P5p1337

 Върла на залез, това осветеното...Изпих две бири, една кола и един чай и една супа си направих....По едно време преди мръкване дойде още един човек от Нови Искър...Минал Отовишкото било, но като не бил сигурен как да слезе и се беше върнал до Раздела ...Беше тръгнал от Пионерска, доста беше походил...Кучетата го понатиснаха и него..После се успокоиха и легнаха вътре при нас в столовата..

 ХИЖА ВАЗОВ-РИЛСКИ МАНАСТИР..16.12.2019г..........Калините на изпроводяк....Бронхитът пак се беше появил, та си дънех кашлицата чат пат докато вървях...Тръгнах чак към 7:30 като се съмна...Не можах да спя..Лакътят ме извърташе цяла вечер незнайно защо....На сутринта го намазах с Алгезал и мина...Да се бях сетил да го направя през нощта, ама не...

 За час и половина издрапах до ръбчето над река Друшлявица....Беше заледено, но като стъпех отгоре и се трошеше изненадващо под мен..Кракът пропадаше в дупка и котката се закачаше за петата за някой камък отдолу и човек залита напред и може да се пребие като куче...След едно спиращо дъха такова пропадане и залитане в най-тясната си част слязох отстрани и подсякох най-неприятната в това отношение част, после пак се качих отгоре...Беше си стръмно, но по-сигурно, но ми отне един час да мина това дето се вижда, малко като стара баба ходя по такива места, бавно, но славно. :) ...Преди години на първото си минаване имаше много сняг и се минаваше спокойно дори с лопатите(снегоходките) на краката ....

 Надолу като стигнах кошарите и връх Баучер тръгнах по лятната..Имаше малко сняг от юг, но пътеката беше добре очертана и нямаше проблем да си спестя драпането нагоре и още по-лошото стръмно слизане надолу..... Малко спестих, но биваше....Според ситуацията е, в случая можеше.

 Много слизане има надолу до манастира и ако ви болят коленете ще видите зор...Тук там срещах идиотските табелки, които можеха да объркат някой дето тепърва прохожда в планината..Пак някой дето не е в час как може да заблуди хората е крал пари по някоя програма.....Надолу гората е широколистна и килимът от листа с калта под него е идеален да се изплющите по гръб..Няколко пъти бях на косъм, един път се проснах сериозно....Нещо или ме ухапа или полази или некое трънче е влязло или кой знае, но кожата ми на кръста се разрани и болеше като от изгорено..Това съчетано с болката в ходилата, наследство от бебешкия ми рахит ме накара пак да започна с псуването ...Нищо не помага така добре срещу болката като добрата псувня...Имах едни подозрения, че магазинът на манастира ще е затворен и се оказах прав..Добре, че бях предвидил това, за да не остана без ядене следващите дни.....

РИЛСКИ МАНАСТИР-РАДОВИЧКА РЕКА-ГОЛЯМ МЕЧИ ВРЪХ-ХИЖА МАКЕДОНИЯ...17.12.2019г..........Тръгнах към 6:30 ...Вратите на манастира се отварят в 6 сутринта, ключа от стаята на пазача....Първо асфалт, после черен каменист път, после много стръмна пътека.., това някой и друг час преди да дойде снега.....Когато дойде вече беше напекло и всяка снегоходка се превръщаше в 5кг дъмбел, който ти разказваше играта...Тези парчета падаха като шибна снегоходката с щеката..

 
Пробвах без снегоходки, но беше невъзможно за ходене....Много бавно се придвижвах и вече ми ставаше ясно, че дори по този по-кратък около 22км маршрут с около 1750м положителна ще ям дървото заради състоянието на снега и слънцето.....Там където слънцето напичаше снега се лепеше с килограми отдолу по снегоходката, а там където беше сянка те чакаше да се изправиш в цял ръст докато прекрачваш и след това рязко пропадаше, което с тежката раница ти разказваше играта на жили, стави и мускули.....Тук помогна Перскиндола....Идеален е като има претоварване, за да отпусне стегнатото място.. Има три вида мазила от него, един загряващ, един охлаждаш, а аз бях взел с двойно действие и като усещах, че някоя жила или мускул ще се сгърчи я мажех, поразтривах, поразтърсвах крака и минаваше..Газенето и лепенето продължиха километри и не му се виждаше края на мъките.

 На Голям Мечи връх...Някой се беше качил и слязъл от хижата по зимната...Качването ми на върха от премката беше задължително и защото други гледки нямаше за деня, а и защото южния склон на който по хоризонталата върви новият път до хижата е лавиноопасен...Имаше и две съвсем малки паднали лавини на едно от ребрата му от юг...

 Тук вече съм малко неадекватен, обезводнен, прегрял и доста изтощен затова приказвам глупости.... :) .....Този ден го закръглих на 10 часа здраво ходене и газене в лепящ сняг и беше най-трудния за целия преход, изцеди ме докрай...Някой ако не е ходил зимно при такива по-специфични условия ще каже какво са някакви си 10 часа, но зимното ходене си е два пъти по-трудно и заради снега и заради теглото на раницата....Само за пример това лято минах Мазалат -Ехо за 17 часа, бавно заради болката в коленете, но в края чисто физически нямаше умора и бях кукуряк и можех да тръгна обратно към Мазалат ако не бяха коленете, а сега трябваше да спирам за да дишам и направо ми идеше да се трупясам на място, чак кожата ме болеше от зор.... Наложи се да спирам докато се качвам, за да топя сняг, че 2.5л не стигнаха...Бях по-добре обаче от преди 6.5г когато пак го бях качил през царевръшкото било и тогава спирах на всеки 5 метра да си почивам.....Сега правех по 30-40 крачки преди да спра, значи бях по-добре все пак :) ...Отне ми 2 часа и 15 минути да се кача на върха от премката заради умората,теглото, снега и слънцето...По 1 час на километър, но качването до тази премка ми беше изпило силите и за нагоре не бяха останали.

 Най-после слизане.....Някой беше подсякъл леко и не баш по коловете...Към края на слизането се подхлъзнах и стоварих, но не успях да прецакам нищо..Щеките и те излязоха здрави, паднах върху едната..Бляк Даймънд форевър.

:Хижата беше празна, вода също нямаше в туристическата кухня...ЕДНА РЕДАКЦИЯ..Водата е спряна в туристическата кухня, защото замръзва, но в тоалетната на първия етаж ВОДА ИМА, ама кой да знае това, сега ми казаха.......Скоро щеше да се стъмни и топенето щеше да отнеме време затова беше като шестица от тотото, че и по-добре от шестица наличието на оставена от колеги туристи лимонада, 2 л шише бира и както си мислех Кока Кола, която се оказа вино от което не пих, че не беше подходящ момента да се напивам........Имаше стар половин хляб и половинка кутия маргарин и малко лютеница на дъното на бурканчето....Най-вкусното ядене, че суджука за няколко дни ми беше опротивял...Това няма по-хубаво от препекана филия с маргарин и малко лютеница за цвят и това всичкото прекарано с бира....Лимонадата я пазих за утрешния ден....Няколко човека бяха минали през седмицата и бяха оставили по някой лев на прозореца до печката..За по-сигурно, че знае ли човек кой ще се качи от Бодрост ги пъхнах под заключената врата на столовата, та да стигнат със сигурност до хижаря...Македония за всички зимни хижи които остават без хижар зимата има най-добрата печка, дърва и брадва...........Преди 6.5 години пак бях зимата там при онова качване по царевръшкото след което щях да сдам багажа.Оставих 20лв тогава и им заключих склада, че някой майстор на шперца тогава го беше отключил..Не помня на кой хижар се обаждах тогава да му съобщя лошата новина......Между другото това ми е новата снимка на декстопа, която ще стои за зимата, за да си спомням този момент с препечените филийки с масло.

 ХИЖА МАКЕДОНИЯ-ПРЕДЕЛ..18.12.2019г ............Двама души в близките дни бяха направили един кръг към Картала и бяха изгазили в клека на Малък Мечи връх...Това ми спести доста труд и чудене и измъкване от дупките в които бяха пропадали, но все пак ми отне около един час да се кача на премката между него и следващия връх Герман(Мерджика).........Х
ижа Македония и Голям Мечи връх на снимката....

 Голям Мечи връх, този най-далечния, Герман, Езерник...Това всичкото снимано на качване към Парангалица.....Бях позабравил колко денивелация се трупа с това нагоре, надолу, нагоре....Билата са разляти и снега се трупа или ако бях изчакал да напече това щеше да е мазохистичен преход особено след натрупаната умора предния ден..Докато не е напекло слънцето обаче се ходи лесно не се затъва, само чат пат на някои навяти места....Вчерашния и днешния ден са чисто физически трудни и не ви трябват някакви умения, само трябва да можете да вървите като кон.

 Снимам от Русалия, че там на място му бях забравил името на върха. :) ..... На изток гледката беше един път, но вероятно ставаше дума за мръсен въздух ниско долу над градовете и селата...Скоро щях да сляза там за съжаление..

 Разклона за х Чакалица насреща....Нямах работа там, хижата не работи зимата..То и за лятото май не бачка....Баирите не бяха така върли и се качваха на един дъх...След разклона започваха едни по-каменисти малки връхчета и се пропадаше между камънака...

 

Странно струпаните камъни на фона на Пирин малко преди Капатник...Чувал съм, че са ги снимали в някое известно чуждо списание, но забравих за кое... По-малко беше снегът в сравнение с предишното ми идване тук   https://photos.app.goo.gl/4sSBvyvfuMv4oYJHA    Като стана дума за Капатник, то южният му склон продължава да е все така гаден за слизане в случая това беше снега между камъните съчетан с тревата...Така хубаво се гхлъзга човек..Ако сте се изморили това слизане е изнервящо...Тук пак свърших водата, по-скоро лимонадата и се наложи да стопя малко сняг..Хапнах последната филийка с маргарин..Завряха ми киселини. :) Има нови марки по камъните и дърветата и ако няма мъгла и с две-три чуденки ще успеете да слезнете по тях на прохода...Хижа Предел или по-скоро Предел Хът имат някакъв проблем с водата и щеше да ми се размине къпането..Отидох до хижата, но се оказа затворена..Не ми се звънеше пак на хижаря, а и ме натиснаха 5 кучета, та се наложи да се отбранявам...Скоро щеше да се стъмни и нямаше какво да го мисля затова звъннах на такси от Разлог и за 15лв ме закара в хотел в центъра за 30лв на вечер...Мечтаех да се изкъпя и да облека чистите дрехи дето ги носех специално за пътуването....Викам си ще си напаря кокалите и кръста..Да, ама не...Изглежда това сифона да не може да поема водата е хотелски трик, за да не се хаби вода и след минута тя беше до глезените ми, така че ща не ща спрях душа..Хапнах, пийнах, изгледах някакъв филм с Куба Гудинг младши за някакви кучешки впрягове в Аляска и откъртих уморен , но ДОВОЛЕН.. :) :) :) ..........................................На другия ден сутринта на 19.12.2019г цял ден прибиране с теснолинейката и разни други влакове и автобуси с което станаха 6 дни хойкане и както казах, доволен съм.