неделя, 22 септември 2013 г.

Страшното езеро.май.2011г.

 Страшното Страшно езеро:).Май.2011г.
Тръгнах в събота сутринта в 6 часа.
Във влака по традиция съм в купе с някакви безподобни образи.
Син и майка.
Той на около 60г, тя на около 80г.
Майката спи седнала с опряна глава на коленете си, а синчето се е изтагарило босо, но пък облечено с дебела блуза и зимно яке.
Докато спи пърди, а като се събуди се мъчи да си изкара мозъка през носа.
Надува го този нос и после с интерес разглежда резултата.
Както и да ги въртях разните връзки с автобуси и влакове, пътя все беше около 11 часа от което 5-6 часа дремане по разните спирки.
Имах избор между това да си губя времето в Костенец и Самоков или да продължа за София.
Когато няма разлика във време пътуването обикновено избирам София поради няколко причини.
Първата е че има безброй автобуси и влакове във всякакви направления и даже да се обърка нещо след половин час проблемът се решава с пристигането на следващия автобус.
Също така до близката до гарата автогара точно до офиса на Ивкони има едно място където готвят прекрасно и изборът е голям.
Хапнах пилешки пържолки с цели малки картофчета, а за десерт шоколадова торта.
На десет минути от гарата е спирката на метрото(Сердика).
За едно левче отиваш до автогара Юг без да ти искат още 20лв за раницата както е в автобусите. Smile
Спирката на метрото(Жолио Кюри) е на 300 метра от автогара Юг.
Микробусът е с малък багажник и чантите не се побират.
В такъв момент е важно да гледате как шофьорът намества чантите, за да не ви висне някоя катарама и вратата да я направи на сол.
Преди година на едно друго място един *късметлия* остана без катарама на колана.
Въпреки размотаването висях около 2 часа в Самоков.
Докато гледах на лсд-то новите клипове на Кати Пери влиза един на който ще му се пръсне блузата от мускули. Човекът беше толкова зает да позира и да надува мускули, че не видя стъклото което е точно до отворената врата. Вместо да излезе през вратата се заби в стъклото.
Главата му издрънча здраво.
Ако науча коя фирма ги е измила тези стъкла веднага я наемам.
Тази случка ми оправи настроението до края на деня. Smile
Човекът и той се смееше явно притеснен от случката.
Дано това му е наляло малко акъл в главата.
В маршрутката ми казаха да не разчитам за транспорт като се връщам от Мальовица, защото ако в Самоков няма клиенти, то буса не пътува до горе.



В хижата знаете как е. Боб и бира .
Нямаше парно и ползвах повече одеяла.
Предния ден не успях да намеря място където да мина реката и да остана напълно сух.
На другия ден рано сутринта обух гетите за газене в река( собствено производство )и прецапах през водата.
Снегът беше омекнал още от сутринта.
Затъвах и затова ходех предимно по камъните в реката.



Всяка трета крачка в снега се затъва до коляното, а всяка десета до чатала.
Разстоянието е кратко така че не му придирях много.







Сложих си слънцезащитен крем.
Като се изпотих потече по очилата ми и в очите.
Когато наближих по-стръмните места си сложих и котките.
Там където не се затъваше се лизгаше.
Спирах само за да пия вода няколко пъти.
Горе на заслона имаше няколко колеги туристи.



Бяха минали през Йончевото езеро по маршрута който близо до Страшното е много стръмен и лавиноопасен.
Едно любезно девойче ми направи няколко снимки.
Питаха за прогнозата за времето.



Казвам им че ще има дъжд и гръмотевици от обяд нататък.
Гръмотевици нямаше, но след 12:30 горе долу когато са били на половината път, а аз бях седнал вече на кръчмата до цпш, небето направо се отвори и се изля.
Чудя се как ли са стигнали.
Бяха ми предложили да ме закарат ако ги изчакам, но успях да си намеря транспорт по-рано.
Връщането от заслона до хижата беше най кошмарното ми ходене досега.
Снегът беше омекнал като захарен памук.
Непрекъснато падах и едвам се измъквах.
На два пъти един от зъбите на лявата котка се заби на едно и също място в прасеца на десния ми крак.
Как успях да постигна това и аз не разбрах.
Най -лошото настъпи където реката се спуска стръмно надолу.
Надолу се върви по-трудно по камъните за разлика от изкачването и минах по снега.
За малко да си строша шенкелите.
Краката ми хлътваха в дупките между камъните които не се виждаха от снега.
Болка имаше и то много.
И двата ми крака имат синини, а десния и малка дупка.
Нямаше смисъл да ходя до хижата и по едни големи камъни слязох до реката на около 500 метра надолу от хижата. Бях порядъчно мокър така че направо прецапах реката.
Водата беше до коленете.
Смених си мокрите дрехи, сложих по една торбичка върху сухите чорапи и вперьод.
Забравих да спомена че широкия път от цпш до хижата се е превърнал в плитководна рекичка.
Почти по цялата си дължина има два -три пръста вода.
Препръскваше леко дъжд, но Силата както казваше едно време колегата Люк беше с мен и пороят започна чак след като слязох до цпш.
Ранното тръгване наистина е едно много полезно нещо Smile Сега се сетих че загубих едната антисноу подметка на котката.
Забравих как се казваха точно.
Жълта е на цвят.
Чудех се аз защо ми натежаваше левия крак пък то било заради снега който се е лепял.
Черпя по бира който ми я намери . 


СНИМКИ в Пикасата:
 
https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/cWKHCB?authuser=0&feat=directlink 

Няма коментари:

Публикуване на коментар