неделя, 22 септември 2013 г.

Страшното.ез-Злия зъб-Орловец-Рилски м..Юли.2012г.

 ЦПШ-Страшното.ез.-Купените-Ловница-Злият Зъб-Орловец-Еленин връх-Рилски манастир.юли.2012г.



Докато чета темите във форума все изкача нещо интересно като маршрут.
Някои от тези пътеки дори и след години да е ще ги извървя, но други така ме грабват че не търпят отлагане.
Най-големият проблем при осъществяване на плановете ми разбира се е липсата на време.
Пътуването през нощта с влакове и автобуси няма как да се избегне.
Върнах се в петък по-рано от работа твърдо решен че този път ще поспя.
Да , ама не.
Досега не съм успявал да поспя преди нощно пътуване.
Следващия път съм решил да взема крути мерки и ако трябва ще ударя няколко ракии белким успея да заспя.
Нощен влак в петък срещу събота, метро и два автобуса и в девет часа бях на ЦПШ-то.
Билетът от Самоков до Мальовица вече е 7 лева.
За толкова кратко разстояние на тази цена този е егати и бандита.
На автогарата в София пък имаше лек екшън между бабите от Горен и Долен Окол и колежки туристки.
Бабите агитираха шофьора да свали всички туристи, после взеха сами да махат някои раници от седалките, а имаше и заплахи за саморазправа с мотики. Smile
В крайна сметка бусът се препълни и няколко човека не можаха да се качат.
Нагоре от цпш-то е фрашкано с народ.



Оставих ги да вървят към хижата и свърнах по прекия път през реката и големите камъни.


Досега на Страшното езеро съм ходил два пъти, но винаги всичко е било покрито със сняг и сега мястото ми се стори непознато.






Макар и кратко ходенето ми изсмука силите.
Умората от предния ден, безсънната нощ и жегата са една много лоша комбинация.
Докато хапвах на езерото заспах докато ядях и си изтървах пакетчето с ядки.
После заспах докато приказвах с колегата като пак бях седнал.
Това ме убеди окончателно, че оставам да се наспя и няма да правя прехода на един път.
През заслона минаха доста хора, но до вечерта останахме само двама души.
По някое време късно през нощта дойдоха още хора.
Да ги пита човек къде ходят да скитосват по нощите.Smile
Имаше през деня едно момиче със счупен или изкълчен глезен, което уж псс щеше да взема от езерото, ама по едно време им казали да слязат на собствен ход до хижата Confused
За неделя времето го даваха да се разваля, нямах идея колко време ще ми отнеме ходенето, а и имах да хващам няколко автобуса.
Трябва ли да казвам за пореден път че тръгнах рано Smile
В 5:20 вървях от заслона нагоре камънаците между Купените и Попова капа.
След около 30 минути вече нямаше нужда от челника.



Стръмно си е.



Бях се запасил с три литра вода, която обаче така и не успях да изпия заради опита за летене на раницата ми.
Вървях къде по картата къде по пътеката.
Двете се разминават на места.





Малко преди Ловница забелязах, че вървейки по добре очертаната пътека съм се отклонил от картата на машинката.
Не ми се връщаше обратно и падна голямо драпане по един много стръмен склон, за да се кача на върха.
Злият зъб се подсича от север и се минава по каменен сипей който е между него и Орловец.
Не можете да го сбъркате.

Ей го на първата снимка:

Това е от другата страна.


Същия този сипей от първата снимка се ползва и ако искате да слезете към заслона(БАК).
Малко преди подсичането на Злият зъб пътеката се беше разделила като едната част тръгваше към сипея, а другата надолу към за заслона.
Тук движението в група трябва да е много внимателно.
Камъните са нестабилни и им трябва съвсем леко побутване, за да се понесат надолу и ако там се намира нечия глава познайте какво ще стане.
Чувал съм и че ако са мокри сцеплението съвсем намалява и е още по-опасно.
Аз самият бутнах голям камък който все едно се плъзгаше и мина поне 50 метра.
Като се изкачих горе се отклоних първо, за да видя туй прословуто място откъдето го катерят тоя Зъб.
Докато го приближавах ми се стори, че ще стане лесно.
Някое и друго набиране на мускули и човек е горе.
Веднага след това обаче видях онази бездънна яма вдясно, която ме отказа от мераците ми да го кача.
Всичко е суета както каза една колежка тук , но в случая чувството ми за самосъхранение спечели мача още в първия рунд с нокаут.Smile
Иска ми се все пак да си начеша крастата и по нататък ще проуча дали не организират такива изкачвания с въже и се надявам че няма да е прекалено скъпо.
Стотина лева бих дал.
Минах през връх Орловец чудейки се какъв ще да е този праг който е отбелязан на картата.



Не изглеждаше особено страшен, но няма къде да се хванеш добре и реших да си пусна раницата , за да не ми тежи.
Чувал съм че така правят хората и аз вдигнах крака като жабата.
Отдолу има лек наклон като вляво е пропаст, а вдясно е много стръмната пътека.
Имах лошото предчувствие, че ще прецакам нещата.
В желанието си да пусна раницата от максимално ниска височина се надвесих леко и аха да я пусна една мощна кихавица от налазилата ме сенна хрема ме извади от равновесие.
Раницата тупна на една страна и търкул търкул се насочи надолу и наляво.
За момент сякаш увисна във въздуха и изчезна.
Чу се едно туп после мина доста време и още едно далечно и едва доловимо тупф.
Направих си една бърза сметка колко ми струват нещата вътре.
Само челникът , очилата и раницата бяха една заплата.Shocked
Предимството на всичко това беше, че следващите няколко подобни места ги минах без проблем заради липсата на допълнителна тежест.
Слизах известно време като видях раницата кацнала стотина метра(по рибарския метод) по-надолу на ръба на втора още по-дълбока пропаст.



Очаквах всичко да е на сол.
Ципът на долното отделение беше разкопчан .
Всичко вътре беше мокро, а шишетата(0.5л) се бяха пукнали и изтекли.
Едно от тях беше оцеляло, но с малко спукване което не забелязах и заради което после ходих с мокър задник.
Огледах за скъсвания, но всичко беше ок предвид това което и се случи.
Сгъваемият малък нож се беше разглобил след като болчетата които го държат бяха изскочили от резбите и беше направил два среза от по 3-4 мм на капака .
Твърдата пластмасова кутия в която държа челника беше на парчета, но представете си миото светеше.
Направих опит да я метна на гърба че времето напредваше , но не успях.
Не бях забелязал досега че алуминиевата шина се е огънала.
Поизправих я криво ляво, но изглежда не както трябва и сега ми натиска средната част на гърба.
Пръснатите шишета с вода ме накараха да се замисля какво става с вътрешните органи на човек който падне от подобна височина.
Бррррр
После дойде ред на Петлите.





Като наскачаха отвсякъде ония ми ти пилета.
Нагоре , надолу, наляво, надясно , напред, назад.
Леко разтърсен от случката преди това вървях много бавно и внимателно.
Вече взех да се съмнявам, че ще хвана и нощния влак.

Това е манастира .


Нямах вода и езика ми беше залепнал .
Все пак за около пет часа бях в подножието на връх Мальовица, още 20-на минути до синята маркировка и 2-3 часа до манастира.
На средата на лятната пътека по Дългия рид има вода.
Една рекичка се доближава и даже пресича от пътеката.
Доста вода има, така че едва ли ще пресъхне.
Не знам защо все казват по Дългия рид като тя пътеката само в една част над манастира върви по рида.
Хората се бъркат и ако решат да вървят само по рида вода няма да видят.
Ако карате само по гпс-а и синята маркировка някъде в долната част ще се озовете в небрано лозе.
Има кратък участък който е ужасен за минаване с този наклон и гъста трева и хвойна(може и друго да е).
Пътеката продължаваше надолу, а аз хванах наляво през тревата и се счупих от падания.
Ще повярвате ли че съм минавал няколко пъти по тази пътека , ама така и не я запомних.Smile
Няколкостотин метра над гората някой отвори вратата на фурната и жегата само дето не ме гътна.
Не знам защо, но бях се изтощил и едвам ходех.
Дали от жегата надолу или от обезводняването или от нещо друго не знам.
После автобуси, автобуси, двайсетачки, двайсетачки.....и към 23 часа бях вкъщи. 


СНИМКИ В Пикасата: 
https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/mfyCIK?authuser=0&feat=directlink 


Трак 
http://dox.bg/files/dw?a=fdd9469edc

Няма коментари:

Публикуване на коментар