понеделник, 23 септември 2013 г.

Родопска одисея-2 . Май 2013г.

Родопска одисея-2 . Май 2013г. 



трак: 
http://dox.bg/files/dw?a=f4625d1a48 

Мина близо година от последното ми ходене в Родопите. 
Тогава си беше едно здраво препускане от което още ми туптят ходилата. 

Тази година един от съфорумците Миро пусна темата в Уговорки и лека полека се събрахме девет човека. 
Разбрахме се ходенето да е лежерно(кой ги измисля тези думи). Smile 
Жегата и първо ходене в планина с раници от по 20 кила поизмори някои от участниците, ама другия път ще се замислят преди да носят храна за цяла армия. 


Трябва да знаете, че като се ходи по тези места трябва да се обадите в Гранична полиция и да оставите списък с данните на диверсантите, които се канят да атакуват гръцката граница както беше в случая. 
На 1 май освен придвижването от всички краища мислехме да се качим от Арда до *Изворите на Арда *където щяхме да разпънем палатките. 
Неофициални водачи бяха разбира се адаша и Тодор. 
Чат пат и Аз ръсех идеи като гледах какво дават в бг маунтайнса. 
Адаша се ориентираше с карта , а Тодор караше главно на офроуд картата в машинката(в какъв @@@-капан влязохме само в последния ден заради тази офроуд карта) 



Снимките са със сбъркана дата, така че добавяйте един ден към датата която виждате, за да не се бъркате в хронологията на събитията. 




Първи май: Арда-Изворите на Арда 

Това беше началото на прехода. 
Зелено със жълто за отмора на очите. 

 



Ако не сте виждали катър и самар ей го на: 
 



Ей това са зелените поляни заради които си струва да се върнеш и пак и пак ... в Родопите. 
 

 

 

 



От високото се вижда Перелик 
 

Стигнахме мястото където извира река Арда и разпънахме палатките. 
Някои не бяхме го правили досега та падна чудене докато намерим място. 
После се оказа, че съм забравил да очистя добре площадката и се навирах отдолу да вадя няколко малки шишарки и камъни. 
Борис, седмакътSmile в групата искаше да качим и Ардин връх, но планът си е план. 
Там където са скамейките и местата за палатки има чешма, но тече прекалено слабо. 
На 50 метра по-нагоре точно до изворът има набита метална тръба . 
Темата за мечките естествено беше на дневен(вечерен) ред. 
Тъй като е естествено мецаните да търсят храна, за да спя спокойно казах на колегите туристи, че ще си оставя сланината и суджуците до техните палатки(моята беше встрани от основната група) 
Това ми предложение чудно защо не беше подкрепено с единодушие. 
През нощта някакъв елен взел да мучи, ръмжи и реве. 
Тези дето са се събудили казват че е било елен ама кой знае.Smile 






Втори май: Изворите на Арда-Ардин връх-някъде по границата до Голямо бърдце-слизане към Сивино-Римски път-изоставена застава. 

Преходът беше по-дълъг, а и както и предния ден тръгнахме след девет часаSmile така че някои ядоха по тъмно. 
Вече с чиста съвест мога да твърдя, че съм ходил поне стотина пъти в Гърция. 
Браздата личи добре навсякъде. 
Преди Голямото Бърдце(връх) се спуснахме на шорт-кът(каква хубава българска дума) надолу някъде към път който води в село Сивино. 
Това спускане беше доста стръмно и по склоновете на дере. 
С малко зор излязохме на пътя. 
Една крава на няколко пъти се опита да изяде новата палатка на адаша, който я беше разпънал да я суши по време на почивката. 
После през селото и нагоре по Римския път до заставата. 
Оня елен изглежда е тичал след нас, защото на лягане пак взе да реве на умряло. 
До заставата има тръба, но вода е по добре да си сипете 50 метра по нагоре по потока като минете по една пътека близо до него. 
Там между другото има и невероятна поляна на която щяхме да си разпънем палатките ако я бяхме видели по-рано. 

От Ардин връх се вижда някакъв гръцки връх. 

 

Със сапунерката хич не стават тези снимки надалеч та ето още малко зелено от деня 
 

 

 

 

 





Трети май:Заставата-местност Чифлика-село Поляна-местност Курбанище-спане високо над село Мочуре. 
Тръгването от порутената застава беше към десет часаSmile 
Планът беше лек преход със зареждане в магазина в Поляна. 
Стигнахме някакви езера с беседка до тях и големи зелени поляни. 
Хубаво място за нощувка само дето водата в чешмата беше пресъхнала, но може и лека преварка от поточето да направите. 

 

 

 

 

Преди Поляна засякохме едно малка Горовска мома на гости при бабите, която ни пита дали не сме скаути. Shocked и Smile 
Учело хлапето в Шопско(София) и там била в скаутски отряд 
Сега изглежда поамериканчването е на мода. 

Влязохме в Поляна и атакувахме магазина. 

 

В селото на 50 метра от магазина имаше беседка за девет човека(колкото сме и ние), маси, столове и чешма зад беседката. 
Имаше и разклонител с три контакта откъдето може да заредите това онова докато почивате. 
Ядохме и пихме някой и друг час. 
Някои от нас изкупиха пържолите в магазина. 
Магазина отваря сутрин преди работа и вечер след работа но като питате хората наоколо ще го отворят. 
Следва набиране по тучните поляни към местността Курбанище . 


 

Реки , вода и чешми навсякъде през всички дни на ходенето. 
 

Ей на тази жар се изпекоха пържолите. 
Миро и Сашо дето ги мъкнаха използваха трионите на ножовете си да нарежат дългите по метър дърва, които някой беше предвидливо оставил. 

 

Вечерта Тодор и жена му ни направиха някакъв чай от тревите наоколо . 
Беше ароматен и всички пийнахме . 

На това място а и на доста други места освен беседките има чешма и тоалетна. 
Тук кенефа беше 5 звезди. 
С течаща вода,казанче, кошче....чисто, с теракот и т.н. 






Четвърти май:Курбанище-водопадите(малки са, но са красиви)-после изкачване по границата до връх Циганско градище-спускане към заслона. 

Естествено изпълзях първи та хванах момента преди слънцето да се покаже. 
Небето скоро избухна в пламъци. 

 

 

 

 

 

 

Водопадчета и минзухари.Бяха навсякъде тези дни. 
 

 

Въпреки намерението да стресна някои от новобранците като правех мечи стъпки в петната сняг, не се получи. 
Никой от тях не ги видя.Smile 

На връх Циганско градище закапа и небето притъмня затова чакахме час в заслона горе. 
Хапнахме, направихме някоя снимка . 
Тези са и от гръцко и от нашенско. 


 

 

 

 

Времето се канеше да се развали съвсем затова тръгнахме бързо надолу към заслона. 
Изчака ни обаче да напалим камината и да си сипем вода преди да запука град и някоя и друга гръмотевица. 
Водата е на 250 метра от заслона. 
Чешмата на заслона са и задигнали маркуча с който идва от ручея вода та затова е пресъхнала. 
Има маси пейки и три легла. 
Тези дето не ги беше страх от гръмотевици и дъжд разпънаха палатките. 
Спах на една от масите като си си послах бояджийския найлон който редовно нося. 
Решихме следващия ден да станем по-рано(7:20) за да може след прехода за деня да се приберем вкъщи. 





Пети май:Заслона под Циганско градище-връх Съдилището(черешката на тортата)-връх Бабина чука(не стигнахме до него)-село Пловдивци. 

Освен красивите гледки от Съдилището прехода ще го запомним и със слизането по река Искрат към недостроения от Костов язовир Пловдивци. 
Между другото една от партиите е обещала да го построи ако хората от селото гласуват за тях.Smile 
Снимах леглото на сутринта . 
Опасявах се че ще се изтърколя от импровизираното легло и затова се обезопасих с въженцето, което нося. 
На два пъти се пробуждах леко притиснат във въжетата, така че мисля, че свърши добра работа. 

 

Това не е вода, а мъгла по ниското. 

 

Някоя снимки от Съдилището . 
Слънцето печеше насреща и за снимане не ставаше затова наблегнахме на гледането. 

 

 

Някакви водоскоци по-надолу. 
 

Горе на Съдилището адаша заедно с Владо( фотографа на групата ) и Цецо тъй като се придвижваха заедно с кола избраха друг вариант на слизане и се разделихме при слизането към Пловдивци. 
В крайна сметка се оказа, че заради объркване и те са попаднали в същия капан. 
Останалите шестима решихме че оттам може да се мине въпреки многото неизвестни. 
Взехме си довиждане и тръгнахме. 
После споменах, че това че пренебрегнахме Бабина Чука е причината Тя да ни го начу@а.Smile 
Последва едно слизане, качване, загубване, издиране в гъсталаци, газене във вода, защото се оказа че отбелязаните мостове отдавна са извлечени от реката и трябваше да газим. 
Мнението на офроуд картата и тази на бгмаунтайнс се различават от коя страна се върви на реката в даден момент и са неизползваеми . 
За това слизане и двете са сгрешени. 
Единствено посоката е вярна, но нея и без това я знаехме. 
Пътят който го е имало преди хиляда години е обрасъл с храсти и дървета. 
Път е прекалено силна дума за нещо което не можеш да видиш. 
Често подминавахме трасето му защото джунглата беше гъста и въобще не предполагахме че там е имало път. 
На места е срутен в тясното дере, а другаде е по-непроходим от гората наоколо. 
Някъде стените на дерето бяха високи и отвесни така че едно объркване значи загуба на време и връщане обратно, за да се премине на другия бряг. 
Мислехме да хващаме автобуса от Рудозем в 11:00, а се оказа че сме изтървали и този в три и нещо. 
Въобще това слизане е за такива, които търсят по-силни емоции и мокри крака Smile 

Долу се обадихме на човека с който се бяхме разбрали за транспорта,хапнахме в съседното село Елховци и ни закараха до Смолян. 
Тримата от запаса които оставихме на Съдилището тъкмо се измъкваха от реката когато тръгвахме,но се обадиха че ще спят в хотелчето, така че не ги чакахме и опрашихме кой откъдето е дошъл.

Няма коментари:

Публикуване на коментар